Ще спаси ли минималната заплата работниците

През 1909 г. британските политици обсъждат идея, която наричат ​​„експеримент и революция“: въвеждането на минимална заплата в определени сектори на икономиката, където има работещи бедни, пише Сара О’Конър за Financial Times.

Уинстън Чърчил казва тогава, че е "национално зло" британци „да получават по-малко от екзистенц минимума в замяна на положени максимални усилия". Друг привърженик на идеята отбелязва, че тези работници често разчитат на благотворителност или държавна подкрепа, за да повишат доходите си. „Сделка, която не може да съществува без такава помощ, трябва да е напълно прогнила и от нея трябва с радост да се отървем.“
 
Скептиците предупреждаваха, че минималната заплата може да направи работниците с ниска производителност безработни: „Би било жестока "добрина", ако... добавим към страданията на тези бедни работници още едно съкрушително бедствие - а именно, да им отнемем единствената работа, която имат. “

Повече от век по-късно, забележително сходен дебат се провежда в САЩ, където новоизбраният президент Джо Байдън иска Конгресът да увеличи федералната минимална заплата от 7,25 на 15 долара на час. Байдън повтаря Чърчил, казвайки, че „никой, работещ 40 часа в седмицата, не трябва да е под прага на бедността“. Критиците твърдят, че ходът ще унищожи работни места.

Не е необходимо да предъвкваме теоретични аргументи отпреди век. За разлика от британците от времето на крал Едуард, които наистина се впуснаха в експеримент, американците имат достъп до множество емпирични доказателства от цял ​​свят за ефектите от повишаването на минималната заплата.

Първият урок е окуражаващ. Минимална работна заплата в размер на 60 процента от медианното заплащане, изглежда не влияе много на нивата на заетост. Всеобхватният преглед от правителството на Обединеното кралство през 2019 г. не откри доказателства за съществена загуба на работни места в резултат на увеличението на минималната заплата във Великобритания, Германия, Унгария и няколко щати на САЩ.

Кризата удари заплатите

Критиците в САЩ са особено обезпокоени, че универсалният й размер за всички е неподходящ за неравна икономика с бедни и богати региони. Германия имаше подобен проблем, когато въведе минимална заплата от 8,50 евро на час през 2015 г.: 15% от работниците в страната получиха увеличение на заплатите в резултат на политиката, но делът в най-бедните райони достигна една трета. Въпреки това нямаше значително въздействие върху заетостта или безработицата, макар някои работници да се пренасочиха от по-малки работодатели към по-големи.

Вторият урок от международния опит е предупреждението, че някои предимства на по-високата минимална заплата могат да изчезнат при недостатъчно регулиран пазар на труда.

В Обединеното кралство консервативното правителство вдига агресивно минималната заплата за хората над 25-годишна възраст от 2016 г. Но налагането на мярката е недостатъчно обезпечено финансово, а санкциите са ниски. В резултат на това приблизително една четвърт от работниците на възраст над 25 години получаваха по-малко от минималното заплащане през 2019 г., спрямо една пета през 2016 г.

Минималната заплата в Хърватия скача на 448 евро догодина

Някои английски работодатели открито пренебрегнаха законодателството, като например в град Лестър, където ставката за опратори на шивашки машини в някои части на индустрията е около 4 британски лири на час. Германия също позволи на някои кътчета в икономиката си да работят без контрол, както разкри скандалът относно условията на труд при пакетирането на месо.
 
Има също така доказателства, че някои работодатели от Обединеното кралство, изправени пред по-високи почасови разходи за заплати, са ограничили други разходи за труд като извънредното заплащане и премиите за уикенда. Изследванията сочат, че нарастващата минимална работна заплата е допринесла за увеличено използване на договори без упоменато работно време, при които отработените часовете могат лесно да бъдат променяни, така че работодателите да не плащат за незаетост.
 

Това беше добра новина за агенции за временно назначаване, като Staffline, които осигуряват при нужда почасови работници за фабрики и складове. Повишаващата се минимална заплата „увеличава общата разходна база във фабриките“, обясни изпълнителният директор на Staffline на инвеститорите по време на разговор през 2018 г.

„И един от начините за компенсиране и справяне с това е увеличаване дела на временно заетите, защото така може да се възлага работа на работниците час по час, вместо да се държат постоянни служители." Върху този тип заетост обаче е трудно да се изгради стабилен живот.
Това не е аргумент срещу вдигането на минималната работна заплата. Но сами по себе си, 15 долара на час няма да изправят трудовите недостатъци за американската работническа класа.

Байдън трябва да настоява за минимум и при работните условия, ограничавайки онези практики, които намаляват разходите за труд и увеличават несигурността на работниците. Прилагането на законодателството (което бе подкопано от Доналд Тръмп) също ще бъде ключово. Без това, както каза Чърчил през 1909 г., „добрият работодател бива подбиван от лошия, а лошият от своя страна - от още по-лош“.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg