Данните показват, че към 2025 г. България е станала почти изцяло онлайн: около 87% от населението използва интернет в началото на 2025 г. С над 9.25 млн. мобилни връзки мобилните устройства са почти навсякъде в употреба. Тази широкомащабна дигитализация се отразява във всички форми на медийно потребление.

Повече от две трети от българите използват социални мрежи, а YouTube достига до близо две трети от населението (ок. 66.8%). Смартфоните са най-предпочитано средство за достъп до медии - 78.3% от хората използват мобилен телефон или смартфон за интернет, докато лаптопи ползват 33.5%, таблет – 11.5%, а настолни компютри – 20.5%.

Телевизия и радио

Телевизията продължава да доминира сред традиционните медии, особено сред по-възрастните. Около 70% от българите са гледали телевизия всеки ден (по данни от 2022 г.). Все пак младите зрители ясно се отдръпват – при подрастващите и хората под 50 години основен източник на новини са вече интернет сайтовете и социалните мрежи, докато телевизията остава предпочитана главно от хората над 50 години. Радиото запазва широка, но намаляваща аудитория – индустриално проучване от 2014 г. сочи, че около 65% от българите слушат радио ежедневно (най-често в кола или вкъщи). Радиото също се възприема като по-надежден източник в сравнение с печатните медии и социалните мрежи, но приоритетите все повече се променят към онлайн и мобилни платформи.

Интернет и онлайн новинарски сайтове

Онлайн медиите стават водещ източник на информация. Повече от половината българи влизат в интернет ежедневно, като младите и градските жители особено разчитат на новинарски сайтове и социални канали. Според международни проучвания, около 70% от европейците използват интернет за четене на новини онлайн – тенденция, характерна и за България. Макар да няма текущи официални данни, минали изследвания показват, че към 2022 г. около 26% (към 2025 г. със сигурност са още повече) от българите се уповават основно на онлайн сайтове, без значение дали става дума за спортни новини, данъчни анализи или ситуацията с имотите. Все пак традиционният телевизионен формат остава предпочитан за информация от мнозинството над 50 години.

Социални мрежи и видео платформи

Социалните мрежи и платформите за видео нарастват лавинообразно. Към началото на 2025 г. около 64.9% от българите са активни в някоя социална мрежа. Facebook достига приблизително 48.9% от цялото население. YouTube е ползван от около 66.8% от хората. Младите зрители предпочитат платформи като TikTok и Instagram (с над 1.75 млн. потребители за Instagram към 2025 г.), докато Facebook остава по-популярен сред по-възрастните. Всичко това подчертава дълбокия залез на инстутуционалната журналистика и засилващата се роля на видео и социални канали за информираност.

Мобилни устройства, приложения и стрийминг

Цифровото потребление се осъществява предимно през мобилни устройства. България е сред страните с най-много активни SIM-карти спрямо населението, а 97% от тях поддържат 3G/4G/5G връзка. Всеки ден голяма част от аудиторията използва новинарски приложения и агрегатори на новини. Стрийминг платформите (Netflix, HBO, Amazon Prime и местни като Voyo, Play Diema Xtra) все повече изместват традиционната телевизия: към 2024 г. 55% от българските интернет-потребители гледат стриймвано видео (над средния европейски дял). По данни на Евростат, България се нарежда в долната третина на ЕС по стрийминг потребление (55% спрямо 65% средно за ЕС), но пазарът на платен видео стрийминг расте. Подкастите също навлизат бавно – особено сред младите и образованите – като алтернативен източник за новини и анализи.

Нарастваща роля на специализираните медии

С дигитализацията медийният пейзаж се фрагментира. Все повече потребители търсят информация по теми, които ги интересуват, директно в специализирани издания. Например спортните фенове се обръщат към онлайн спортни сайтове, технологичните ентусиасти – към ИТ-медии, бизнес средите – към финансови портали и т.н. Тази нишова ориентация (често подкрепена от социални групи или форуми) дава възможност на малки, специализирани екипи да изградят лоялна аудитория. В бъдеще се очаква специализираните медии да задържат значима част от трафика, предлагащ задълбочено и качествено съдържание, което големите национални медии не винаги могат да осигурят.

Заключение

Медиапотреблението в България през 2025 г. е белязано от дигиталната трансформация: интернет и мобилни устройства почти изцяло превземат ежедневното внимание на българите, а традиционните медии се адаптират или губят аудитория. Телевизията и радиото все още са важни – особено за по-възрастните – но техният дял бавно намалява. Онлайн новинарските сайтове, социалните мрежи и видео платформите (Youtube, стрийминг услуги) доминират навсякъде другаде, привличайки предимно младите. Очаква се тази тенденция да продължи: растящата интернет проникваемост, масовото използване на смартфони и развитието на стрийминг технологии ще водят до все по-голямо диференциране на медийната консумация. Дигиталните нови формати и специализираните издания вероятно ще търсят публиката си в интернет и през приложения, а традиционните медии ще трябва да иновират, за да задържат вниманието на аудиторията. Всички данни и анализи сочат, че бъдещето принадлежи на онлайн-средствата за информация и забавление.

Източници:

  • datareportal.com
  • osis.bg
  • nsi.bg
  • datareportal.com
  • datareportal.com
  • ec.europa.eu