В контекста на европейския регламент, който задължава всяка държава да събира 90% от пластмасовите бутилки и металните кутии до 2029 г., въвеждането на депозитна система вече не е въпрос на избор, а неотложно задължение.
Колко ни струва отлагането?
Институционалното бездействие около депозитната система за опаковки от напитки ни струва скъпо. За последните 10 години (2015–2024 г.) са загубени суровини на стойност над €136 милиона. Ние като общество плащаме цената за рециклируемите опаковки, за третиране или нетретиране, по три различни начина:
1. чрез продуктова такса (включена в цената на всички опаковани стоки, които си купуваме),
2. такса битови отпадъци (дължима за всяка опаковка, изхвърлена заедно със смесените битови отпадъци, вместо в контейнер за разделно събиране)
3. „данък пластмаса“ - национална вноска към ЕС спрямо нерециклираните пластмасови опаковки - само тя струва над €40 млн. годишно.
За контраст: депозитът е финансово справедлив за гражданите, защото те заплащат депозит, който им се изплаща в пълен размер при връщане на опаковката, вместо сегашната невъзвръщаема екотакса.
Екологичната цена е колосална
За същия десетгодишен период (2015–2024 г.) нерециклираните опаковки са довели до отделянето на 1 113 000 тона CO₂ еквивалент. За да си представим по-ясно този мащаб, това количество емисии се равнява на:
● тримесечните емисии на София от бита, транспорта и други непромишлени дейности (при около 5 млн. тона годишно);
● изгарянето на над 560 000 тона въглища;
● потреблението на 474 млн. литра бензин;
● Годишните емисиите на близо 500 000 автомобила.
Въпреки това въвеждането на депозитна система в България буксува, а последните предложения на МОСВ за отлагане до 2027 г. и за държавен оператор пораждат сериозни въпроси за бъдещето на системата.
istock
България отчита рециклиране на опаковки от 58% за 2022 г., което е близо до целите на ЕС от 65% за 2025 г. Зад този привиден успех обаче стоят силно противоречиви данни. Докладваните пуснати на пазара пластмасови опаковки, обобщени от НСИ, са с 30% повече от тези, докладвани от организациите за оползотворяване и предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) за 2022 г..
Кои са приоритетите за устойчиво развитие на България, които не търпят отлагане
Разминавания в данните за отпадъци са констатирани както от Сметната палата, така и от Световната банка и от Европейската комисия. Това поставя под сериозен въпрос коректността на обявените "успехи" в рециклирането у нас.
В ЕС опаковките са 36% от битовите отпадъци. В България делът на реално върнатите употребени материали в икономиката е едва 5% - значително под средното за ЕС от 12%.
През 2024 г. всеки българин е изхвърлил средно 207 рециклируеми опаковки. На национално ниво това прави над 1.4 млрд. бутилки и кенчета за тази конкретна година, обем колкото две катедрали „Св. Александър Невски“.
Времето за доброволно въвеждане на модерна депозитна система почти изтече: необходими са поне 24 месеца за изграждането ѝ, а крайният срок на ЕС е 2029 г., след което депозитната система ще бъде задължителна.
Според експертите на Климатека, ако МОСВ продължи да отлага процеса и през 2026 г., природата ще трябва да поеме замърсяването от още милиарди нерециклирани бутилки, а българските граждани ще трябва да продължават да плащат прекомерно за това свое скъпо „удоволствие“.
istock
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase