Българските синдикати ще насочат усилията си към създаването на единна национална методология за изчисляване на заплатата за издръжка. Тъй като заплатата за издръжка не е задължителна, за нейното прилагане следва да се търси широка обществена подкрепа – държавни и общински органи, браншови организации, МНК, експертни и научни среди. Заплатата за издръжка следва да се популяризира чрез кампания, като същевременно стане част от координиран процес на колективно договаряне.

Това съобщи президентът на КНСБ на Международната конференция на труда.

Адекватността на минималната работна заплата следва да се проверява с оглед на издръжката на живота и да се предприемат стъпки за доближаването ѝ до националния размер на заплатата за издръжка. Синдикатите в България настояват за ускорено нарастване на заплатите, подчерта Димитров.
 
Той посочи още, че българските синдикати са в основата на създаването на стандарти за отговорно използване на изкуствен интелект (ИИ) на работното място, докато инициативите, ръководени от правителството, остават неясни и спорадични. България започна процеса на транспониране на Закона за изкуствения интелект на ЕС, като разработи проект на Закон за въвеждане и внедряване на ИИ, който обаче не предоставя необходимите средства за защита на личните данни на работниците и служителите.
 

istock
istock

„С оглед на съществуващата нормативна празнина в областта на изкуствения интелект, синдикатите в страната ще насочат усилията си към:
 
    Приемане на обвързваща конвенция на МОТ относно работата през платформи;

    Приемане на нова директива на ЕС относно алгоритмичните системи на работното място;

Заради КТД: В някои сектори минималната заплата надхвърля 2000 лв.

    Пълно транспониране в националното законодателство на Закона за изкуствения интелект и на Директивата на ЕС за работата през платформи;

    Ефективно прилагане на разпоредбите на Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) с цел защита на правата и достойнството на работниците в свят, основан на данни.
 
Българските синдикати вече успяха да въведат изменения в Кодекса на труда, гарантиращи правото на прекъсване на връзката, което позволява ефективното прилагане на принципа „човекът контролира“.
 
Приемането на нови клаузи в колективните трудови договори, които установяват процедури за човешки надзор над ИИ и оспорване на решенията на ИИ, вече е направено в пивоварната и текстилната промишленост“, акцентира Димитров.
 

istock
istock

Президентът на КНСБ посочи още, че в съответствие с Препоръка 204 на МОТ синдикатите подкрепиха мерки за ограничаване на недекларирания труд в България, като същевременно предложиха пакет от законодателни изменения през 2019 г. Най-успешните инициативи, предприети от синдикатите, включват:

    Въвеждането на еднодневни трудови договори за селскостопанските работници с цел премахване на практиките на труд без договор (през 2024 г. са издадени около 200 000 еднодневни договора);

    Разработване на мобилно приложение „VOX KNSB“, което позволява на работниците да докладват за злоупотреби на работното място;

    Синдикатите подписаха споразумение за сътрудничество с  Главната инспекция по труда (2025 г.), съгласно което ще се провеждат  съвместни посещения на работните места и ще се спазва правото на организиране;

    Ратифициране на Конвенция 177 на МОТ за надомния труд и свързаните с нея изменения на Кодекса на труда.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase