Богатството на българите през 2011 г. се е стопило до 140 млрд. лв. в сравнение с 2008 г. преди кризата, когато е било 175 млрд. лв., показват окончателните данни на независимата агенция Industry Watch.

Финансовото богатство през 2011 г. се изчислява на 44,8 млрд. лв. То включва банкови депозити, пари в брой, пенсионни спестявания, вложения във взаимни фондове и в животозастрахователни дружества, които са малък процент.

Жилищното богатство е около 95 млрд. лв., като точно то е в основата на стопяването на съвкупното богатство на българите.

Докато преди кризата, през 2008 г., съвкупното богатство бе 175 млрд. лв., от които финансовото - 32,1 млрд. лв., а жилищното - 142,3 млрд. лв., днес нещата се развиват в полза на парите в брой. Тогава България бе на едно от първите места в света по поскъпване на жилищата с цели 32% за една година, днес обаче се нареждаме сред страните в ЕС с най-голям спад при недвижимите имоти.

1,2 млрд лв. са получили българите под формата на лихви от банкови депозити само за 2011 г., показват данните на Industry Watch. Докато в западноевропейските страни кеш парите се влагат основно в пенсионни фондове и акции, в България се разчита на лихви от депозити, защото те дават най-голяма печалба на спестяванията. Средната лихва у нас за 2011 г. бе 4,1%, докато в ЕС - 2,6 на сто.

За изминалата година българските домакинства са спестили в банковите си сметки 30,9 млрд. лв. В същото време у населението остават 7,8 млрд. лв. пари в брой - внушителна сума, до която трезорите не успяват да се доберат. Този кеш продължава да се държи незнайно къде - под дюшеци, в захарници, в сейфове или на други места.

Консерватизмът на българина е пословичен въпреки доверието в банковата система. Явно голяма част от хората залагат на "сигурното си е сигурно", така, както са ги учили да действат по време на криза техните бащи, дядовци, прадядовци.

Финансовото богатство расте с 13% годишно, показват анализите на агенцията.

"Тенденцията от последните няколко тримесечия, започнала в средата на 2009 г., се запазва", обобщава Красен Йотов от Industry Watch.

"Финансовото богатство продължава да расте с относително бързи темпове, като това най-вече се дължи на увеличаване на спестяванията на населението и от друга страна, на все още високите лихви по депозитите. Те през последните месеци постепенно се понижават, но все още остават относително високи и носят доста добра доходност на българските домакинства", каза още Йотов.

Според него част от ръста на богатството се дължи на високите лихви, част на отложено потребление на някои стоки.

"Интересно е да се отбележи, че нетното финансово богатство нараства с доста по-бързи темпове, защото домакинствата се въздържат да поемат нови дългове, особено по потребителски кредити, и по този начин нетното богатство, което отчита и дълга, нараства с около 19% годишно", обяснява анализаторът.

Данните на агенцията показват, че 91% от дълговете на домакинствата са към банките, 8 на сто са заемите от фирми за бързи кредити и едва 1% са лизинговите вноски.

Свиването на съвкупното богатство на българите идва от продължаващото обезценяване на жилищата. През последните четири години те са поевтинели с около 36% спрямо най-високите стойности от средата на 2008 г. Това е и една от причините потреблението в България да е по-слабо в сравнение с предходни години.

"Само за 2011 г. жилищното богатство се свива с около 6%, тъй като за поредна година цените на жилищата продължиха да се понижават", казва Красен Йотов. "Общото богатство - финансово и жилищно, нараства съвсем леко, тъй като увеличението на финансовото богатство компенсира поевтиняването на жилищата."

Според Красен Йотов, основните причини за ръста на финансовото богатство са две. От една страна свитото потребление на по-големи покупки, в това число автомобили, мебели, техника. От друга страна, голяма част от населението, която доскоро е предпочитала да инвестира в жилища, сега или продава някои от закупените имоти, или се въздържа от покупката на нови, като държи спестяванията си под формата на банков депозит. Това ясно се вижда от бързото увеличение на големите по размер депозити от над 100 хил. лв.

"Ефект има и увеличаването на банковата гаранция до 196 хил. лв. от началото на 2011 г., което води до консолидация на някои банкови депозити", обяснява Красен Йотов. "Т.е. хора, които имат по няколко по-малки сметки, предпочитат да ги обединят, защото по-големите по размер депозити носят по-високи лихви." Към тези две причини ще добавим и конюнктурата на пазара през последната година. Свободните капитали на бизнеса, или т. нар. "горещи пари", отдавна са "на топло" в трезорите, очаквайки по-добри времена.

Бумът на големите депозити от над 200 и 500 хил. лв. се появи през втората половина на 2011 г. При пререгистрацията на фирмите в Агенцията по вписванията повече от 1 млн. компании, особено еднолични търговци, отпаднаха от пазара, като финансовите им активи бяха акумулирани от банките в депозитни сметки. Тенденциите са категорични - доказват го и официалните данни на БНБ от декември 2011 г., където депозитите с над 1 млн. лв. са достигнали 533 броя.

Като цяло България е сред страните с по-бързо увеличаване на финансовото богатство, но пък оставаме много по-бедни от средното за ЕС. По последни данни на Industry Watch българите притежават около 1/9 от средното богатство за ЕС

"Все пак трябва да се отчете, че това богатство по-скоро отразява влиянието на най-богатите държави като Германия и Франция, които имат и най-голямо население", коментира данните Красен Йотов.

По отношение на жилищното богатство България е една от страните с най-голям спад на цените на жилищата, като той е сравним с Румъния, балтийските републики, Ирландия и Испания. Това всъщност са страните, в които имаше балон на пазара на жилища. В другите държави от Централна и Източна Европа понижението е около 15% спрямо най-високите нива преди кризата.

В същото време цените на имотите във Франция и Великобритания растат.

"Там централните банки напечатаха доста пари и улесниха достъпа до кредит. Това даде импулс на пазара на жилища. За разлика от тях, в условията на валутен борд, ние нямаме такава възможност и всъщност това е една от причините да има по-голямо понижение на цените на жилищата", посочва Красен Йотов. Като друга причина той откроява и свиването на преките чужди инвестиции с 95% спрямо нивата отпреди кризата. Например през 2007 г. в страната влязоха около 10 млрд. лв. чужди инвестиции в рамките на една година, а през 2011 г. тези инвестиции са около 1,2 млрд. лв.

"Това също е един от важните фактори за продължаващото обезценяване на жилищата в България", коментира анализаторът.