Все повече се убеждавам, че има два крайни лагера в личните финанси. Някои хора са склонни да пестят, а други да изкарват повече пари.
Първите в името на личната свобода биха се лишили от някои удобства в ежедневието, а вторите твърдят, че е по-добре да работят допълнително, за да не живеят под стандарта, с който са свикнали.
Хората от "скромния" лагер разсъждават така:
"Защо да се натоварвам с допълнително работа, която ми коства време, нерви, а оттам води до здравословни проблеми, като мога да спра да излизам всяка вечер, да си нося домашно приготвен обяд за работата и да пия кафето си вкъщи, и пак ще разполагам с толкова пари? Нима свободата и здравето не са по-важни от прищявките на ежедневието?"
Спестителите подкрепят своята гледна точка и с факта, че най-богатите хора на света също си правят сметка на парите. Нали затова не са разпилели това, което имат?! Парите идват при този, които ги пази и ги обича, а не при някой, който ги харчи и разсипва. Имаш ли широки пръсти, неизменно ще си останеш беден. Дори експертите съветват да се спестява по нещо всеки месец, да не завършваме на нула или на минус и да не вземаме кредити.
Крайните поддръжници на скромния живот вярват, че трябва да се правят икономии от всичко - санитарни принадлежности, храни, напитки и др. Съветват да се възползваме от промоциите. Да се купуват голямо количество продукти, когато са изгодни. Да пазаруваме само по списък и в добра кондиция, да не се поддаваме на измамите на търговците. Някои от тези идеи звучат разумно, а други доста крайно, но всички те са насочени към една цел - да постигнем по-добро финансово здраве.
Обикновено спестителите са израстнали в семейство, в което са се правели икономии или пък другата крайност - видели са лошите последици от разсипването на пари. Някой от тях пък имат горчив личен опит с финансов провал и са се зарекли никога да не позволяват да стигнат отново до това положение. Вероятно при много от "скромните" битието определя съзнанието.
Дали да си от лагера на спестителите е добре или - не, е трудно да се определи. Казват, че съзнанието, настроено към лишения и икономии поражда единствено мизерия. От друга страна има много финансово успешни хора, които принадлежат към тази група. Дали спестовността, наред с други качества, им е помогнала да станат богати, остава отворен за дискусии въпрос. Някои ще кажат, че са натрупали пари, заради нея, а други - въпреки нея.
В какво вярват хората от другия лагер - мотивираните да изкарват повече и да живеят по-нашироко?
Те са убедени, че пестенето не е начин да си добре финансово. Според тях мисленето насочено към икономии ограничава. Те разсъждават така: "Вместо да се ангажирам с това как да спестя, по-добре да се насоча към търсене на варианти за по-стабилен доход. Иначе хабя напразно потенциала си".
Обикновено този тип хора са енергични, дейни и по-склонни към поемане на риск. Така че шансовете им за успех не са малки. Някои от тях обаче разчитат на кредити, за да не паднат под определен стандарт на живот, и не могат да управляват парите си.
Срещала съм и твърдения, които си заслужава човек да обмисли, например: "Хората склонни да спестяват купуват повече неща на промоция, за да им излезе по-евтино, но не се усещат, че по този начин заключват парите си в някаква покупка, която не се знае до колко ще оползотворят. А и често, когато разполагаш вкъщи с големи количества от някаква стока, я употребяваш по-бързо, отколкото ако държиш малка наличност от нея."
Проактивните, насочени към изкарване на повече пари хора, често произхождат от семейства, където пестенето не е било на почит. Сред тях вероятно има и такива, които са били свидетели на крайна мизерия в детството и се стремят с всички сили да не изпадат в подобно положение. Други са свикнали от малки на висок стандарт и не биха го заменили за нищо. Лошото е, че при много от тях заработването на допълнително пари води до по-големи разходи и до нужда от още и още средства за издръжка. Те също се въртят на омагьосаната въртележка, както живеещите по-скромно и малко по-спокойно хора.
Може би разпознахте в себе си черти и от двете категории - и от спестетелите и от активните работяги, склонни да харчат. Едва ли са много хората, принадлежащи напълно към един от двата лагера. Въпреки това има множество ожесточени дискусии по темата. Споровете ми напомнят тези на Мерцедес срещу БМВ или Левски-ЦСКА.
Сещам се и за още една аналогия. Графичните дизайнери например спорят коя програма е по-добра Corel Draw или Adobe Illustrator. Но ще ви кажа едно - истински добрият професионалист познава и двете програми и е способен да извлече най-доброто от всяка една. Останалите просто са свикнали да работят на някоя от двете и другата им е по-чужда и по-непонятна.
По същия начин се получава и при спестяващите и харчещите. Всеки от тях мери нещата със своя аршин, пречупва ги през своето битие и съзнание. А аз се питам: Какъв е смисълът на спора? Ясно е, че всеки в основата си принадлежи към единия от двата лагера, но не можем ли да се опитаме да вземем всичко най-добро и от двата подхода за правене на пари? Тогава шансовете ни са двойни, нали!?