29,6 млрд. лева е общият размер на средствата, които домакинствата държат в банките като депозити към края на миналия месец. Това означава, че спрямо септември спестяванията им са се увеличили със 139 млн. лева. На годишна база ръстът на парите, които хората са сложили на влог, е с 13,1 на сто, стана ясно вчера от паричната статистика на Българската народна банка (БНБ) за октомври.

Спестяванията на бизнеса също се увеличават с бързи темпове. Депозитите на фирмите са за 13,7 млрд. лева към края на миналия месец. В сравнение с октомври 2010 г. това е ръст с 12,8 на сто.

Икономисти наскоро прогнозираха, че спестяванията на бизнеса и домакинствата ще продължат да нарастват със значителни темпове и през следващата година. Според финансистите обаче това е добре за българските банки, защото

така си осигуряват по-голяма независимост от финансовите институции в Западна Европа.

Данните на централната ни банка показват, че кредитирането у нас все още остава свито. Общият размер на заемите, отпуснати на фирмите и домакинствата към края на октомври, е 51,8 млрд. лева. Само кредитите за бизнеса са 32,8 млрд. лева, което означава, че има увеличение от 4,1% на годишна база. В този сегмент се отчита и най-голям ръст на отпуснатото финансиране през миналия месец.

Близо 19 млрд. лева е обемът на кредитите, изтеглени от домакинствата. Спрямо същия месец на миналата година те намаляват с 0,1%. Заемите за нов дом към октомври са за 8,8 млрд. лева, което е увеличение от 2,1% на годишна база. Потребителските кредити, отпуснати от банките, са за 7,6 млрд. лева. При тях се отчита леко понижение от 0,3 на сто спрямо октомври 2010 г.

Българите обаче все още изпитват сериозни затруднения с погасяването на дълговете

си към кредитиращите институции, показват данните на централната ни банка. 9,02 млрд. лева е общият обем на лошите и преструктурираните кредити на фирмите и домакинствата, като в сумата не са включени овърдрафтите. Това означава, че те са 22% от всички заеми, отпуснати на физически и юридически лица. За сравнение през септември проблемните заеми възлизаха на 8,8 млрд. лева.

Фирмите са по-нередовни с плащанията си към банките, показват още данните на БНБ. При тях делът на проблемните кредити е 23,43%.  Представителите на колекторския бранш пък са единодушни, че и събирането на просрочените дългове от бизнеса е много по-трудно. Причината е, че юридическите лица много по-лесно могат да се освободят от собствеността си и от всичките си активи. Така остават само пасивите, които няма с какво да бъдат покрити.

Лошите и преструктурираните потребителски кредити са 20,04%, а жилищните – 19,27%.