Едва 20 на сто от домакинствата в страната са имали спестявания през миналата година. Това сочи доклад на Световната банка, направен съвместно с институт „Отворено общество“, за благосъстоянието на хората. Според данните едва 6-7 на сто от най-бедните хора са разполагали със заделени средства. Богатите обаче са разполагали със значително повече спестявания.

От доклада става ясно, че именно те са използвали тези пари, за да уравновесят доходите си по времето на криза. Относно кредитната задлъжнялост от участвалите в изследването 2400 домакинства около 4 на сто от запитаните са обяснили, че имат ипотечен заем. Ниският процент на изтеглените жилищни заеми от своя страна е намалил финансовия риск за хората.

Равнището на потребителските заеми също е нормално в страната. Според данните около 20 на сто от бедните са изтеглили заем, докато при богатите процентът е около 40 на сто, но и в двата случая нивото не е притеснително.

Експертите отчитат, че достъпът до кредитиране в краткосрочен план би имал положително влияние за домакинствата, защото така те по-лесно ще разпределят ресурсите и ще защитят основните си разходи.

От началото на 2010 г. до 2011 г. бедността в страната е продължила да нараства, става ясно от доклада. Най-сериозни трусове е усетило градското население, което е по-силно засегнато от безработицата и намалените доходи. Глобалната икономическа криза от 2009-2010 година е ударила българските домакинства главно чрез пазара на труда и увеличената безработица и намаленото работно време.

Въпреки че кризата е предизвикала значително намаляване на брутния вътрешен продукт, България е успяла да намали най-тежките последици за жизнения стандарт на хората благодарение на адекватната си политика за социална защита, отчитат експертите от Световната банка.

Според Емил Тешлюк, старши икономист във финансовата институция, кризата през 1997 г. е била много по-драстична и сериозна за българските домакинства, отколкото сегашната. Той обясни, че увеличените социални трансфери са позволили на гражданите да не изпадат в големи затруднения и се е наложило да затегнат коланите, но с по-ниски проценти.

Семействата са ограничили битовите си разходи, разходите за храна, както и инвестиции за превантивни грижи и образование. Българите са възприели стратегията да компенсират намалените доходи с повече работа, но да го направят са успели само високообразованите, допълни Тешлюк.

В доклада се посочва, че кризата не е променила съществено профила на бедност. Домакинствата с най-голям риск от бедност са тези, в които главата на домакинството е безработен, тези, в които няма образование, както и домакинствата на самотните майки и многодетните семейства.