Въпреки слабото подобрение на съотношението на пенсиите спрямо заплатите в последната година парите за старост все още не могат да наваксат замразяването им в няколко поредни години.
Съотношението между средната пенсия и чистата средна заплата - след данъците и удръжките за служителя - през последните четири години се е влошило, показват изчисления на "Сега" на база данните на Националния осигурителен институт.
Ако през 2010 г. средно пенсионерите са
получавали малко над половината от
средната нетна заплата за страната -
51.5 на сто, през миналата година това
съотношение е паднало до 47.8%. Тоест
парите за старини са загубили около 4%
от адекватността си по отношение на
заплатите въпреки индексацията по
швейцарското правило м.г., великденските
и коледните добавки и ръста на средния
осигурителен доход. Трябва да се отбележи,
че все пак през 2014 г. съотношението се
подобрява минимално спрямо 2013 г. - с
1.4%. То обаче не е достатъчно да обърне
тенденцията на изоставане и да се стигне
поне до нивото от 2010 г.
В същото време
разходите за пенсии на НОИ като дял от
БВП растат. Миналата година са стигнали
9.9%, а през 2010 г. са били 9.7%. Като се включат
и разходите за обезщетенията, които НОИ
плаща - болнични, майчински и др. -
процентът разходи за м.г. скача на 11.4%
от БВП.
Толкова като дял са били общите разходи
на осигурителния институт и през 2010 г.
В пари разходите изглеждат така - през
м.г. за ДОО са похарчени близо 9.4 млрд.
лв., тоест за четири години плащанията
са се увеличили с близо 1.2 млрд. лв. на
фона на по-неадекватните пенсии.
Осигурените българи са намалели с около
100 хил. до малко над 2.7 млн. души. Пенсионерите
също са с близо 13 хил. по-малко - 2 181 896
души. Средната пенсия обаче се е повишила
- през 2010 г. пенсионерите средно са
получавали по 263 лв. и 44 ст., пет години
по-късно средната пенсия е 310 лв. Пенсията
за осигурителен стаж и възраст е 338 лв.,
а през 2010 г. е била 284 лв.
Наскоро
социалният министър Ивайло Калфин
заяви, че пенсията като заместващ доход
трябва да е около 80% от последното
възнаграждение на човек, преди да спре
работа. За да се случи това, пенсиите
трябва да се увеличат значително, а това
не се очертава в обозримо бъдеще. Анализ
на социалното ведомство показа, че
първите поне пет поколения, родени след
1960 г., ще получават ниски пенсии, а
задължителното осигуряване във втория
стълб ще ги ощетява. С пенсионната
реформа, която се разглежда в момента
в Народното събрание, се поставя цел
пенсиите да се увеличат с 40%, но за това
няма краен срок.
Управляващите ще увеличават тежестта на всяка година осигурителен стаж във формулата за изчисляване на пенсиите от 1.1 сега до 1.5 с процент, равен или по-голям от швейцарското правило за съответната година. Тоест ръстът на старите и новите пенсии ще зависи до голяма степен от възможностите на бюджета. Увеличението освен това ще започне от 2017 г., предвиждат промените в Кодекса за социално осигуряване.