Цената на хляба се надува с 45 на сто от пещите до щанда в магазините. Производителите получават за насъщния между 55 и 65 ст., а в супермаркетите самунчетата вървят по лев, съобщи вчера Марияна Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите.

В търговската мрежа се натрупва почти половината от продажната цена на хляба, а гарантираната печалба на продавачите е по-висока отколкото на скъпите луксозни стоки, каза още Кукушева. Днес тя ще ръководи в аграрното ведомство консултативния съвет по зърното, на който ще се обсъди ситуацията със скъпата пшеница и

последиците върху  бранша.

Само ден по-късно – в сряда, при премиера отиват представители на бизнеса с месни и млечни продукти. Да се намали данък добавена стойност за хляба и някои основни храни ще настояват млекопреработвателите пред Бойко Борисов.

"Това е единствената мярка на държавата за задържане на цените, която ще бъде в полза и на потребителите, и на бранша", каза Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите.

От намалението на данъка до 10% няма да пострада хазната, смята той. По разчети на асоциацията за две години в бюджета ще влязат около 50 млн. лева само от излизането на производители от сивия сектор. За 8% ДДС върху хляба и някои основни  хранителни продукти настояват от своя страна хлебарите. Те предлагат да се въведе задължителна регистрация по ДДС на всички производители на храни.

Освен това настояват финансовото министерство се включи в дискусията и да пресметне колко ще спечели българският държавен бюджет и потребителят, ако има диференцирана ставка за храните, които са важни за минималния жизнен стандарт на българите.

"Няма нужда да притискаме фиска с промени в Закона за ДДС", каза от своя страна председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Едуард Стойчев. Според него трябва да се въведе ред в ценообразуването, за да е ясно кой слага голямата надценка върху храните, а купувачът в магазина да е наясно колко плаща на производителите и колко на търговците.

Никой не може да каже как ще се развива цената, защото тя е въпрос на пазар, каза Кукушева, но всички компоненти, които я определят, имат траен тренд нагоре. Според анализа на ДКСБТ брашното през юли е поскъпнало с 6%.

Предстои успокоение на цените

на храните, категоричен е Стойчев. Според него първоначалната еуфория на пазара на зърно ще отмине, защото въпреки голямото поскъпване на борсата в Чикаго, за нас е важно какво се случва в региона. Русия и Унгария предлагат пшеницата си на малко по-висока цена от миналата година, а Казахстан, който е водещ производител, все още не котира новата си реколта.

Тежкото състояние на животновъдния сектор е другата тема, по която представителите на хранителната индустрия искат да дискутират с премиера утра. Между 40 и 50% е повишението в цените на фуражите, уточни Димитър Зоров. Субсидиите за животновъдството в останалите страни от общността са 4 пъти по-високи в сравнение с България.