Топлофикациите чакат високи изравнителни сметки, алармираха от асоциацията на дружествата. Има голямо количество топлинна енергия, което не е фактурирано по време на отоплителния сезон и сега ще влезе в изравнителните сметки. Те обаче не пожелаха да дадат конкретни данни.

Причините за това положение е наредбата за топлоснабдяване, обясни Симо Симов, член на Асоциацията на топлофикационните дружества. Става въпрос за новия начин на изчисление на прогнозните сметките за парно, който се приложи за първи път тази зима. Те се смятат на база средно дневното потребление за миналия сезон. Така, ако тази зима е била много по-студена от миналата, а прогнозната сметка е на база по-топла зима, то сумата за доплащане ще е по-висока.

Настояваме за промяна в регулациите и за нова енергийна стратегия, в която централизираното топлоснабдяване и охлаждане да е приоритет, както това е в Европа, каза Тодор Николов от “Далкия Варна”. Той посочи, че за последните години топлофикационните дружества сумарно са натрупали загуба от 388 млн. лв. и ако не се вземат спешни мерки, секторът се води към фалит.

Симов отбеляза, че това, което предстои да се случи във всички държави - членки на ЕС, е да се изготвят планове и да се оцени потенциалът на пазара на централизираното топлоснабдяване и точно това трябва да се случи и в България. Като финансова рамка в периода от 2014 до 2020 г. се предвижда стимулиране на регионалните фондове за преминаване към нисковъглеродна енергетика и чрез тях отпускане на близо е 2 млрд. за сектора топлоснабдяване.

Всички държави членки могат да кандидатстват за част от това финансиране, но трябва подкрепата на държавата за сектора, заяви Симов.

Илия Николаев, председател на асоциацията, съобщи, че за 2014 г. от 12 топлофикационни дружества в страната, девет са на загуба с общ размер от 78 млн. лв. Основните проблеми произтичат от регулаторната база и законодателството и затова ни е необходима помощ от парламента, каза Николаев. 

Той отбеляза, че в момента има възможност за субективни решения от страна на КЕВР, а срокът на регулаторния период е твърде кратък и то с възможности да бъдат съкращаван, което дава несигурност на топлофикациите. От асоциацията заявиха, че искат регулаторният период да стане минимум 5 г. в които да са ясни макроикономическите параметри, в които дружествата да работят.

Преди години регулаторния период бе четири години, но от 2008 г. това бе променено и браншът акумулира 160 млн. лв. загуба - средства, които никой не ги е възстановил и така браншът се декапитализира, заяви Нико-лаев.

Друга основна цел на асоциацията е да имат възможност топлофикационните дружества да участват с проекти по оперативните програми и така да получат средства за инвестиции. В момента обаче топлофикациите са изключени от обхвата както на ОП “Конкурентоспособност” 2007-2013 г., така и от следващата програма “Иновации и конкурентоспособност” до 2020 г. 

Остава ни възможност единствено да кандидатстваме с проекти за финансиране по плана Юнкер, надяваме се на подкрепа за това от страна на държавата, заявиха от асоциацията.