Този въпрос породи учудващо много спорове и интересни мнения сред близките и познатите ми, с които съм говорила на тази тема. Общо взето те се делят на два лагера:

Първите казват:

„Що за въпрос? Разбира се, че ще работя. Човек без да се труди, без да се развива в професията си и без да ангажира съзнанието си с нови предизвикателства и казуси за разрешаване, ще оглупее много бързо. Вода, която стои на едно място застоява. Дори най-богатите хора в света, които имат огромен бизнес, се включват активно в управлението му. Така че финансовата задоволеност няма да ме откаже от работата.”

Вторите са на противоположното мнение:

„Как ще работя, ако имам достатъчно пари? Това е поробване на личността. Да не разполагаш свободно с времето си и някой да ти казва какво да правиш. Дори да си шеф на голяма компания, отново се съобразяваш с екипа си, с клиентите и мн. други неща. Ако имах възможност, не бих работил нито ден, поне не в класическия смисъл на думата.

Разбира се мога да следвам интересите си и да правя пари от тях или да харча пари за тях. Например ако ме влече да пиша компютърен софтуер – ще печеля от това. А ако обичам големите яхти и риболова, ще си позволя да си купя най-доброто. „

И още подобни разсъждения, които стигат и по-далеч:

„Работата е т.нар. съвременно робство. Ако повечето хора не са ангажирани с нея, буквално ще загинат от препиване, преяждане и мързел. Така че за масите, които нямат кои знае какви интереси и мислят само задоволяване на инстинкта, е полезно да са ангажрани с някаква дейност и да изкарват прехраната си с нея. Не мисля, че е добре това, което правят в Скандинавските страни. Осигуряват такъв стандарт за социално слабите, че те могат цял живот да не работят. Това, което получават от държавата им стига за ядене, пиене, телевизор и покрив над главата.”

И така се оказа, че един на пръв поглед елементарен въпрос, е изключително противоречив. Според мен много зависи какво се влага в думата „работя”.

Ако това е стандартна работа от 9.00-17.00, където си обикновен подчинен, изпълняващ нареждания, мисля че финансовата независимост много би повлияла на избора ти.

Едва ли на повечето хора им е приятен този ежедневен цикъл: Продаваш времето си за пари, за да имаш по-добър стандарт на живот, но колкото повече часове работиш, толкова по-малко възможности имаш да се насладиш на изкараните пари. Така че, според мен финансовата стабилност ти дава време да се радваш на живота и да избереш кога, как и до колко да се ангажираш с различни дейности. В повечето случаи те не могат да се нарекат работа, защото са доброволни и са в резултат на собствения избор, в тях няма елемент на принуда и усилие.

И накрая, пожелавам на всеки от вас така да управлява парите си, че да се изправи пред казуса: „Да работя или не?”. Ако сами успеете да подобрите до такава степен личните си финанси, ви гарантирам, че този въпрос няма да е проблем за вас.