Фискалната стабилност е на първо място за служебното правителство, това стана ясно от думите на новия финансови министър Калин Христов, казани, докато приемаше властта от предшественика си Симеон Дянков.

В същото време синдикатите искат повече социални разходи, а икономисти и политици призовават да се вземе заем, за да се повишат доходите на населението.

Всички обаче изглежда са съгласни, че това не трябва да става за сметка на фискалната стабилност. Накрая на този дебат стои поредната липса на решение на проблемите на България.

За да разберем защо се стигна дотук, трябва първо да идентифицираме проблемите. Стагнацията – нулев или анемичен растеж през последните 4 тримесечия, по данни на НСИ. Безработицата над 12% и бедността, спадът на износа, свиването на преките чуждестранни инвестиции са все следствия. Но кои са проблемите, които ги пораждат?

Лесно можем да идентифицираме два. Единият е кризата в еврозоната. Това е проблем, за който всички политици в България говорят, защото решението му не зависи по никакъв начин от тях.

За другия проблем се говори по-рядко. Това е кризата в банковата система в страната. При ниво на лошите и преструктурирани кредити от повече от 22%, спад на нетната печалба за 2012 г. с 3.3%., среден лихвен процент по кредитите от над 8%, е очевидно, че има системен проблем.

Според прогнозата на Unicredit за тази година се очаква спад на нетната печалба на банките в България със 17%. А възстановяването на сектора ще започне през 2015 г., когато възвращаемостта на капитала в сектора ще надхвърли цената му за първи път от 6 години насам.

Докато кризата в еврозоната се отразява негативно на износа за ЕС, който въпреки това нараства със 17% през януари, на годишна база, то проблемите в банковия сектор имат далеч по-драматичен ефект върху икономиката на страната.

Бизнесът зависи от банковото кредитиране, за да финансира оперативните си разходи, за да расте и да инвестира. Реално проблемните заеми карат банките да бъдат извънредно предпазливи при отпускането на нови средства и да искат високи обезпечения.

Това пък кара бизнеса да е предпазлив по отношение на инвестициите и плащанията си към контрагентите. Финансовият поток се забавя в цялата система. В резултат и ефектът на паричния мултипликатор се понижава. Така инвестициите в икономиката създават по-малко работни места и добавена стойност.

Чуждите инвеститори също са предпазливи. При условие, че могат да заемат пари в Германия при почти нулеви реални лихви, те нямат стимул да осъществяват дейност в България, където финансирането е в пъти по-скъпо.

Ограничените инвестиции в реалния сектор водят до по-малко нови работни места. А натискът от кредиторите кара компаниите да съкращават позиции. Потребителите не са сигурни за бъдещето си и са предпазливи в храченото и вземането на нови кредити. Вътрешният пазар е в криза.

Икономиката разчита все повече на парите от европейските фондове. А те са недостатъчни. През 2007 г. ПЧИ в България бяха над 9 млрд. евро. За сравнение общата сума по еврофондовете за настоящия 7-годишен период, до 2014 г., е около 7 млрд. евро. Тези средства трябва да подпомагат растежа, а не да са движеща сила за него.

Държавата е фискално стабилна, но какво от това? Брутният външен дълг на бизнеса в края на декември 2012 г. възлиза на 34.47 млрд. евро или близо 90% от БВП на страната. В същото време компаниите са дължали на банките 17.89 млрд. евро, по данни на БНБ. Според БСК, към края на 2011 г. междуфирмената задлъжнялост в страната е достигнала 83.06 млрд. евро. През миналата година стойността на този негативен показател вероятно е нараснала, оставайки над 200% от БВП.

Какво може да направи служебното правителство, за да се справи с тези проблеми? Отговорът е - много малко. Но вместо само да пази фискалната стабилност, новият финансов министър може да подготви почвата за реформа в банковия сектор. Решението на кризата в България не е сложно – кредитирането трябва да се отпуши. За целта е необходимо понижение на резервните изисквания от БНБ към банките. Създаване на подробни кредитни регистри. По-голяма равнопоставеност между кредитори и длъжници, което може да се постигне например с въвеждането на закон за индивидуалните фалити. И най-вече, лошите кредити трябва да бъдат извадени от банковата система.

В САЩ и Европа решиха банковите кризи с печатане на пари, които ЕЦБ и Фед наляха в сектора. В България, заради валутния борд, това няма как да стане. А и българските банки са сравнително стабилни, което не значи, че самата система не е в криза.

Най-добрият подход в нашата страна би бил създаването на т. нар. „лоша банка“, която да поеме проблемните активи на кредитните институции. Външен заем за това, а не за вдигането на пенсии и заплати, би бил разумен подход за изваждането на българската икономика от кризата.

Така ще се освободи ресурс от над 5 млрд. лв., с който ще се даде тласък на кредитирането в страната. Това, заедно с рязкото намаление на риска, ще доведе до понижение на цените на заемите и паричният поток отново ще се ускори. Фирмите ще започнат да изчистват задълженията помежду си и да инвестират, създавайки нови работни места. Потребителското търсене ще започне да расте, както и чуждестранните инвестиции.

В противен случай, България е изправена пред още две години на стагнация, преди банковият сектор да започне да се възстановява.