С добре планирани инвестиции в следващите седем години България може да забогатее до толкова, че размерът на Брутния вътрешен продукт, разделен на глава от населението, да достигне до 12 хил. евро спрямо сегашните 1 164 евро на глава от населението.

Прогнозата е на консултантската компания A.T. Kearney, представена от експерта Петър Бришимов по време на форум за перспективите пред страната, организиран от Българската агенция за инвестиции.

Според анализа на консултантската компания реалният потенциал на българската икономика е за постигане на годишен ръст от 4.4%, което е значително над прогнозирания от Световната банка потенциал от 1.2% за тази година и очакваните 3% растеж за 2015 година.

Според А.T. Kearney ако се инвестира в приоритетни отрасли на икономиката, те биха могли да подобрят състоянието си до толкова, че да формират 33% от оборота в българската икономика до 2020 година.

Източник на външни инвестиции би могъл да Бъде Китай, който през последните години постоянно увеличава износа на преки чуждестранни инвестиции, посочи Бришимов пред участниците на форума.

Китайските пари биха могли да бъдат привлечени освен чрез стандартните методи за ухажване на ниво държава и институции и чрез по активно предлагане на туристическия ни продукт, чрез завързването на партньорства между университетите, по-активен културен обмен.

"Фактът, че Китай е втората по големина икономика в света, която постоянно увеличава износа си на Преки чуждестранни инвестиции, за България означава, че трябва да се направят опити за привличането на тези потоци. Освен това Европейският съюз е най-големият икономически блок и китайските компании със сигурност ще търсят достъп до тези пазари", посочи Петър Бришимов.

Той представи стратегия, наречена "Визия 2020", която очертава пътя, по който България би могла да догони европейските икономики. Тя отчита точа, че страната ни е изправена пред предизвикателства заради растящата средна класа, урбанизацията, намаляващата раждаемост, застаряващото население и по-голямата продължителност на живота.

Това, че се увеличава средната класа ще доведе до по-голямо потребителско търсене. Проблемът със застаряването на населението ще натовари социалната система и ще повиши търсенето на здравни грижи.

За да противодейства на тези негативни тенденции България трябва да следва стратегия за привличане на инвестиции, които да доведат до активизиране на икономиката в страната и генерирането на по-голямо богатство.

Като първа стъпка в тази насока трябва да се увеличи делът на избраните индустрии, за които приоритетно ще се търсят инвестиции. Такива са електроника и електротехника, химическата промишленост, хранително вкусовата промишленост и земеделието, транспортното оборудване и машиностроенето, транспортът и логистиката, информационните и комуникационни технологии, outsorsing, здравеопазването и фармацията.

Следващата стъпка е да се осигурят стимули за инвеститорите. Чрез въпросник, изпратен до потенциални инвеститори, от консултантската компания са стигнали до извода, че правителството би могло да предостави допълнителни стимули, с които да привлича инвестиции. Тези стимули биха могли да бъдат не само финансови под формата на субсидии, но и подкрепа за обучение на кадри, сътрудничество между правителство и университети, браншови организации, които биха подпомогнали растежа.

Третата стъпка е привличането на студенти от чужбина. Към момента се предполага, че броят на българските студенти, които учат в чужбина, е 30 хил. Повечето от тях планират да останат да работят в чужбина, тъй като ниското заплащане и корупцията ги спират да се върнат. Чрез целеви стратегии и по-голям обмен на информация тези студенти и млади професионалисти биха могли да се върнат в България и да донесат know-how , което да помогне да се развият местните компании.

Последната стъпка в стратегията е промяна в уменията на служителите, тъй като един от основните проблеми на инвеститорите са уменията на служителите и слабото подобрение през изминалите пет години. За да отговори на нуждата на настоящите потенциални инвеститори , България трябва да вземе някои мерки за подобряване на качеството на работната ръка. Това може да стане като се върнат специалисти от чужбина и чрез по-активна комуникация между бизнеса и образователната система.