Съвременната икономическа теория се базира на хипотезата за рационалния индивид. Според привържениците на друга теория-за поведенческите финанси-това съвсем не е така.

Поддържам последното първо, като пряк свидетел на крайно емоционални решения свързани с инвестициите във финансови инструменти и второ, като практик в областта на личното финансово планиране.

Парите са основна сила мотивираща поведението на хората. В зависимост от степента на индивидуалните схващания парите изграждат възприятието на индивида за себе си, своята работа и за околните.

Влиянието на финикийските знаци върху емоциите е толкова осезаемо, че чувства, като алчност, страх, гняв, завист и вина са неизменни по отношение на притежанието и използването на официалните разменни средства.

Логично или не хората използват парите, за да „купят“ сила, любов, власт и разбира се контрол над останалите.

Приповдигнатия дух, гневното поведение и страха от загуба вървят ръка за ръка с тези чувства.

"Noblesse oblige" казват Французите или "Благородството задължава". В общия смисъл идеята е …силния да помага на слабия. Разбира се това съвсем не е така и точно поради тази причина поговорката се използва в ироничен контекст.

За да бъдете достойни членове на дадено общество (разбирай класа или група от хора) не само трябва да печелите достатъчно, но също трябва да харчите колкото тях. Благородството задължава, нали?

За да бъде изпратен вашият скъп абитуриент подобаващо, включително от зяпачите пред блока, трябва да изхарчите поне 2000 лева, може и на заем. Иначе, какво ще си кажат съседите. Все пак благородството задължава, нали?

Примерите давам, не за да правя оценка на обществото в което живеем, а да илюстрирам факта, че именно емоциите и възприятията са основен мотив…за допускане на множество финансови грешки.

Именно заради това специалистите в областта на личните финанси разговарят със своите клиенти за отношението им към парите преди да пристъпят към изграждане на обхватен финансов план.

В САЩ и Западна Европа, т.нар. „гучи капитализъм“ си отива. Вече не е важно да имаш всичко на всяка цена, пък било то и на кредит. У нас това също се случва, по-скоро по принуда, а не по убеждение.

Западните общества (ние също сме такова, попитайте хората в Азия) преминаха от едната крайност в другата – от безогледно харчене и заслепяващ оптимизъм към мазохистично спестяване и смазващ песимизъм.

Погледнете статистиката. Отново емоции и то на групово ниво. Как да съпоставим отношението ни към парите с ценностната ни система?

Въпрос с повишена трудност. Практиците съветват:

Съставете списък с 15 до 25 точки от вашата ценностна система. Например: да имам много спестени пари, аз и семейството ми да живеем добре, да купя нова къща, да се образовам, да ходя на почивки/екскурзии, да инвестирам в здравето си, да бъда успешен в това което правя, да намаля или елиминирам дълговете, да излизам с приятели, да бъда защитен (разбирай застрахован), да помагам на хората в неравностойно положение, да ходя на „шопинг“, да започна свой собствен бизнес, да се изявявам като културтрегер и т.н.

Означете всяко от тях по скалата от 1 (най-важно) до 5 (най-малко важно), след което направетесъпоставка на резултата с графа „Къде отиват парите“ от вашия финансов план. Така ще можете да сравните дали ценностите, които изповядвате се припокриват с това, за което харчите парите си или емоцията отново е надделяла?