Когато споменаваме възможните проблеми при лошо управление на личните финанси и семейния бюджет, обикновено на първо място се изтъкват очевидните спънки - липса на организация, слаби познания за това как функционират парите, ниска култура на харчене, немарливост при подреждане и приоритизиране на месечните задължения и др.

Често обаче подценяваме човешкия фактор и емоциите в картинката. А именно те са причина за огромен процент от разходите, които правят хората. Според мен най-силно ни влияе страхът от това какво ще кажат другите, в каква светлина ще се представим пред тях. 

Обикновено искаме да се покажем като нещо повече от това, което сме. Това наше желание ни играе лоша шега. Мисля, че съществуват два типа личности, които са склонни да влязат в капана на чуждото влияние:

1) Първият тип по-скоро като цяло се справят с финансите си, но когато се съберат с голяма компания, започват да се държат по тотално различен начин. Оставят например по-голям бакшиш в заведение, отколкото могат да си позволят. Не смеят да си донесат обяд от вкъщи в работата - макар и с цел здравословно хранене, за да не каже някой, че са стиснати. Склонни са да тръгнат с колегите си по скъпи заведения, само за да не чуят от нечия уста, че са прекалено пестеливи и не знаят как да си отпуснат душата.

Способни са да пренебрегнат собствените си нужди и приоритети в името на това какво ще си помислят другите. Няма да си позволят любимата екскурзия или занимание, за да са на една вълна с останалите. 

Този тип хора обикновено, когато не са наблюдавани или анализирани от другите, много трезво и качествено разрешават финансовите въпроси. Емоциите и честолюбието им обаче им пречат да постигнат всичко, което искат.

2) Вторият тип личности безкрайно много се вълнуват само и предимно от това как да изглеждат по-богати, по-интересни и по-отворени пред останалите. Те са така наречените гъзари. Склонни са да изхарчат последните си пари за храна и да живеят на тъмно и студено, само и само да се покажат с маркови дрехи и нова кола. Държат се екстравагантно, повърхностно и мислят, че вещите им купуват слава и комфорт. Те обикновено са затънали в дългове и живеят доста над стандарта си с цел да изпъкнат пред останалите. 

Не осъзнават, че всичко това задълбочава още повече проблемите им с парите, от които искат да избягат. А и как да го разберат, като има толкова хора, които "се връзват" на мнимия им стандарт.

Предполагам, че всеки в някакъв етап от живота си е клонял към изброените по-горе групи. И това е нормално - едно от най-типичните човешки качества е усещането за принадлежност към социума. Влияем са от другите от най-ранна детска възраст и всичко, което ни шокира, е всъщност в резултата на вече изградените ни прадстави за света.

Така че е ясно, че средата ни влияе, важно е обаче да намерим границата, този тънък баланс между това, което е полезно за нас и желанието да угодим на другите, за да бъдем харесвани. Няма по-приятно качество у човек от това да бъде естествен и да разкрие себе си. Когато крием личността си и разбиранията си, губим много - вървим срещу себе си и интересите си. Това води до дисбаланс - не само в личните финанси, но и изцяло в живота ни.