Почти няма държава по света, в която хората да не се оплакват от качеството и цената на медицинските услуги. Изключение донякъде правят Канада (там някак си са успели да съчетаят държавното и частното здравеопазване), Великобритания и Северна Корея.

В последната държава впрочем хората не се оплакват, защото няма кой да ги чуе или защото се опасяват от репресии. 

Ние обаче се оплакваме от калпаво здравеопазване, и то основателно. Мнозина обаче мислят, че здравеопазването е такова, защото малко пари се вливат там. Че са малко, малко са. И винаги ще бъдат малко, защото няма как в държава като нашата някоя подсистема да е осигурена финансово и ресурсно. Но пък наскоро беше посочено, че за 15 години бюджетът на здравеопазването у нас се е вдигнал над 4,3 пъти!

Ако към това се добавят цената на частните медицински услуги и разходите на хората за лекарства, ще видим, че за здраве плащаме една съвсем прилична сума. Която непрекъснато расте. Защо обаче сме на това дередже?

Аксиома е, че най-много се краде в енергетиката и в транспортното строителство. Така например преди няколко години бяха затворени и консервирани първите 4 малки реактора в АЕЦ „Козлодуй”. Преди да ги консервираме обаче, ние надлежно ги „ремонтирахме”. Например бяха замазани някои пукнатини в стените на изпразнените от ядрено гориво реактори, а системите за безопасност бяха модернизирани. След което реакторите бяха затворени за следващите... 25 хиляди години! Каквото и да значи това.

Но каквото и да значи, остава фактът, че 25 хиляди години никой няма да проверява колко са ремонтирани и реновирани злощастните реактори. И дали са изобщо. Цената на ремонта обаче е известна и тя е около 500 милиона лева. Вие, ако сте нормален строител, ще ремонтирате ли основно едни празни реактори, дето след това ще ги запечатат за следващите 250 века? За сведение, историята на човешката цивилизация след края на последния ледников период е само 120 века.

Естествено, че няма да ги. Нито ще ги ремонтирате, нито ще ги реновирате истински. Щото хем няма смисъл, хем ще ви излезе по-евтино (да не казваме безплатно). Но парите за ремонт и реновация ще ги вземете. Щото не е луд който изяжда два зелника, а този, който му носи трети. Че и четвърти. Е, понякога това води до челен сблъсък с органите, но такива са рискове на професията. И не само при инженеринга.

Стига сега за атомните ремонти, нека видим как стои въпросът със строителството на пътища. Доскоро у нас се строеше и ремонтираше така, че пътищата не изтрайваха и една година. С това калпаво строителство се постигаше двоен ефект. Първо, поне половината материали се открадваха и се влагаха в строителството на частни обекти, за които се плаща с пари под масата - необложени с данъци и нерегистрирани по какъвто и да е начин.

И второ, само след година фирмата калпазанин се втурваше отново да запълва и кърпи дупки, поддържайки добър стандарт на живот на собствениците и ръководството. Което ми напомня за едни други пътища, строени в Германия през тридесетте години на миналия век. Освен че днес са малко тесни, други кусури тези пътища нямат, въпреки че са на 80 години! За тях се смята, че са практически вечни.

Интересно, как се е случило това? Ами случило се е, като пътната настилка се прави метър и половина, бетонът отгоре ­ още половин метър, а дренажите са без грешка. Сигурно и тогава е имало изкушение някой да пооткрадне нещо, макар че в Германия това винаги е изключение. Крадците, доколкото ги е имало, скоро се озовавали в едно място, предназначено за освобождение чрез труд. И кандидатите за лесни (т.е. откраднати) пари се изпарили.

Наскоро в двореца Царска Бистрица над Боровец видях работеща водно-електрическа турбина на „Сименс”. Тя, освен че захранва с ток двореца, е включена в националната електрическа мрежа, като отдава там част от своите 113 киловата мощност. Нищо изненадващо, освен че турбината е произведена през 1912, монтирана е през 1913 и работи безотказно вече 100 (сто!) години.

На проведеното по случай 100-годишнината на съоръжението тържество имало представител на фирмата. Веднага го попитали

колко още може да работи турбината

С известно неудобство човекът рекъл, че... такова, тези турбини практически били вечни! Нещо подобно на германските пътища. Явно, производството на турбини в Германия не е като енергетиката и като пътното строителство у нас. И не само не е, но и нищо общо няма.Но да се върнем към българското здраве и начините за опазването му.

Към благословените за колосални злоупотреби и кражби дейности като енергетиката и пътното строителство със съжаление ще трябва да прибавим здравеопазването. Засегната е цялата система без изключение.

На върха, в ресорното министерство и в поделенията на здравноосигурителната каса самоотвержено се труди неизброимо множество от медицински бюрократи, което, освен че поглъща значителен ресурс, твори хаос и безумия по цялата верига на здравните услуги. Това, че

медицинските безумия

са не по-малки в някои западни държави, например в САЩ, не е голямо успокоение за нас, българите. САЩ поне са богата държава, макар че и там много лични фалити са в резултат на тъжния факт, че като те хване, здравната система не те пуска, докато все имаш някой долар в банковата сметка. Ама имало здравни застраховки? Има, но те обикновено са недостатъчни, а и много хора изобщо ги нямат.

С цел да помогне на 60-те милиона бедни и неосигурени американци, а и по чисто политически причини президентът Обама се захвана с непосилната задача да реформира американското здравеопазване. Което иначе е прогресивно и високотехнологично, но може да бъде и убийствено за пациента. Особено за бедния и/или неосигурения такъв. За целта Обама предложи да бъдат застраховани бедните със скромната сума от 50 долара на човек годишно. При което държавата се ангажира

да покрива разликите между застрахователните премии и стойността на лечението.

Както се очакваше, срещу това яростно скочиха конгресмените републиканци и блокираха плановете на президента в Конгреса. На пръв поглед това изглежда нехуманно и необосновано. Защото допълнителните застраховки за бедните биха стрували на държавата „само” 3 милиарда долара годишно. За държава като САЩ, която „печата” виртуални пари и други финансови боклуци на стойност 2 трилиона (или две хиляди милиарда) долара годишно, това са джобни пари. Защо тогава скочиха на Обама републиканците и както изглежда, няма да отстъпят с риск да фалират не само собствената си държава, ни и целия свят?

Впрочем да се смята, че държавата може да фалира от едно гласуване в парламента, е нонсенс. Това може да се случи единствено и само, ако държавата вече е фалирала. Какъвто май е случаят.

Проблемът не е в 3-те милиарда долара за застраховки, а в последващото покриване на медицинските услуги извън обхвата на застрахователните премии.

При 10­ и даже 100-кратното раздуване на цените на някои медицински услуги в САЩ това вече означава допълнителни разходи не в размер на 3 милиарда, а на няколко трилиона долара! На това финансовата система на САЩ, а и тази на света

няма да удържи

По парадоксален начин, вместо да се помогне на изпаднал в криза сегмент ­ масовото здравеопазване в САЩ, ще бъде постигнато обратното – нова тежка криза във всички области и рухване на системата. Включително на нереформираната здравна система.

Масовото здравеопазване у нас също е в невъзможно състояние. И двойно да увеличим парите там, резултатът ще е нулев.

Ако в момента лекарствата у нас, поради груба спекула, са два пъти по-скъпи, отколкото в Европа, то след наливане на 7 (вместо на сегашните 3,5) милиарда лева в здравната система тези лекарства ще станат не 2 пъти, а 4 пъти по-скъпи. И слуховите апаратчета на цена 2 долара (равни на 3 лева) ще се купуват от здравноосигурителната каса вече не по 700, а по 1400 лева парчето!

На великия руски генерал Суворов принадлежи любопитната мисъл, че след 2 години служба всеки артелчик в армията трябва да се разстрелва. Без обяснения, щото и той, и всички останали знаят за какво иде реч. Времената на Суворов са в миналото. Което не значи, че трябва да оставим спекулата да разруши и останките от невъзможната ни здравна система. Пък и нищо не се знае. Историята, както знаем, се повтаря. Първия път като фарс, но втория път – като трагедия.