За повечето хора работата като основен източник на доход е средството да получат това, което искат от живота. Както парите са инструмент за набавяне на стоки, услуги и комфорт, така и ежедневния труд е лостът, с който постигаме целите си.

Има малцина щастливци, за които работата освен необходимост за оцеляване, е и основна страст и хоби. Но колко ли са те?

Обикновено хората с творческите професии изпитват най-голямо удовлетворение от това, което правят. Но можем ли всички да сме музиканти, поети, художници и артисти?

Освен това едни от най-високоплатените длъжности често са свързани с дейности, определяни от повечето хора като скучни, а и са съпровождани с доста стрес и отговорности. Не изключвам възможността някои хора да вършат работата си заради самата нея, колкото и досадна да се струва на останалите.

Всеки е индивидуален, но колкото и пленителни да са работните ни занимания, истината е че:

Материалната страна има значение.

Не ме разбирайте погрешно – не отричам стремежа за развитие. Дори ми харесва ентусиазма, с които много от младите хора подхождат към задълженията си. Те имат силна амбиция да се докажат и вършат работата си със страст и прилежност, понеже искат да бъдат забелязани. Готови са да дават предложения, да работят извънредно, да започнат нови проекти, да се нагърбят с ангажименти за няколко човека. След всеки успех се чувстват все повече в стихията си. В един момент обаче идва отрезвяването. Многото работа, ангажиментите, новите проекти остават за тяхна сметка и то без да са получили нищо освен потупване по рамото. А е трябвало сами да поставят картите на масата и да поискат нещо в замяна.

Вероятно те страдат от синдрома на отличниците.

Интересен факт е, че често хората с високи оценки в училище не могат да правят пари. На какво се дължи това? За да имаш отличен успех трябва да се придържаш към правилата и да си прилежен. Това е изтощително, отнема време и често социалните контакти изостават. Освен това предпазливостта, с която подхождат ерудитите често може да бъде спънка за поемане на нови инициативи.

Добрите момчета отиват в Рая, а лошите – където си поискат. Смятате, че е банално? Но колко да е банално, при положение че е истина!

Качествата, които често притежават по-посредствените ученици, им помагат да не се съобразяват толкова с правилата, да мислят по-разчупено и творчески. Те не се страхуват да бъдат социални и да извлекат най-доброто от контактите си. Мислят по-опростено, не се колебаят и не губят дълго време в умуване. Те са хора на действието, а само когато си активен и имаш ясни цели, можеш да постигнеш желаното. И да – те се ръководят от материалния стимул най-вече. Аз мисля, че в това няма нищо нередно.

Какво излиза – парите идват при тези, които ги обичат и се борят за тях. Разбира се най-доброто е съчетанието между ерудиция, активност, праволинейност и човечност. Светът е шарен и чисти типажи няма – комбинации от характери има всякакви.

И все пак ако ние не отстояваме сами правата си, кой ще го направи вместо нас? Вие ако сте шеф, ще увеличите ли заплатата на някого, който не го иска от вас? Ако сте наемодател ще смъкнете ли наема, преди да дойдат при вас с молба?

В един работен колектив е честно материалните блага да се разпределят според способностите и поетите задължения. Ако си представим, че работата е торта – този който поема най-голям дял от нея, трябва да вземе и най-голямото парче, нали? Повечето от нас искат светът да бъде справедлив, ами започнете от вашия собствен живот – извоювайте си това, което заслужавате.

Много хора твърдят, че материалният стимул е на второ място. По-важно е развитието, израстването в йерархията и други. Но колко от нас се интересуват единствено от работата си и нямат други дори по-големи страсти и хобита? Мисля, че са малко.

По-голямата част от хората работят, за да имат пари да оцелеят и за да си позволят да правят това, което им харесва. Дали ще карат яхта, ще обикалят света, ще колекционират предмети, ще се катерят по скали и урви, ще ходят за риба – разнообразието е голямо.

Ще разберете от кой тип сте, ако просто си зададете въпроса: „Бих ли работил това, ако имах достатъчно пари, така че да не го правя?” Ако отговорът ви е "Не!" или – „Не и работейки за друг човек”, това означава, че материалният стимул е единственото, което ви задържа. Ако отговорите с „Да!” или не сте честни със себе си или сте от малкия процент щастливци. Но колкото и задоволство да изпитвате от работата си, тя се нарича с това име, точно защото вие отдавате от времето си, за да получите пари. Не трябва да се забравя този факт, защото можем да се почувстваме използвани и недооценени.