Качествата, които претежават финансово успешните хора са много - решителност, склонност към риск, вяра в себе си, силен дух, добре-развита интуиция, нестандартно мислене, лидерски и социални умения, постоянство, стремеж към развитие.

Всички това е важно, но има ли още нещо, което може по-бързо да ни издигне до върха? Къде се крие ключът към безпрепятственото израстване? На кой тип характери им е по-лесно да успеят? По мое мнение има един трудно доловим момент, който убягва на мнозина.

Но нека разгледаме какво стои зад всеки един успех, бизнес или личен - на първо място това са правилно поставените цели, подплатени с усилена работа, постоянство и твърда увереност в собствените възможности. Ако се придържаме към всичко това как могат да се объркат нещата? Поради форсмажор, катаклизми, лош късмет? Не само. Истината е, че понякога част от така наречените добри качества в личен план могат да попречат на бизнеса и обратното - положителните бизнес качества да са в ущърб на личното щастие. Какво имам предвид?

Нека да изясним кои черти от характера приемаме за добри.

На първо място не мога да не поставя състраданието. Това да можеш да разбереш другия и да поставиш неговия интерес над своя, за да му помогнеш. Предполагам, че никой няма да спори, че това е много ценна човешка добродетел.

Но да видим сега как стоят нещата, когато става въпрос за бизнес. Имах познат, който държеше скромно заведение. Той се отнасяше добре към персонала си, което според мен е доста похвално, т.е. състраданието не му беше чуждо. Затова, когато една от служителките му - готвачка в кухнята, я сполетя лично нещастие, той се опита да й помогне, както може. Беше починал мъжът й, което си е огромна трагедия.

Шефът видя, че тя е разсеяна и се чувства зле и й каза, че ще я освободи за няколко дена да се съвземе. Жената, обаче го помоли да идва на работа, понеже сама в къщи ще се побърка, освен това й трябват пари, а няма право на платен отпуск вече. Той неохотно се съгласи, за да не я кара да се чувства зле. Какво се случи после - готвачката, която явно не е била на себе си, подпали кухнята на заведението. Това почти го доведе до фалит и до ден днешен бизнесът на моя познат не може да се съвземе. 

Остава въпросът - добро ли е състраданието като бизнес качество или не? Редно ли е да поставиш правилата над отделната личност? 

Сега да видим друго положително качество - съобразяването с околните, с тяхното мнение, настроение и възгледи.

Представете си следната ситуация. Вие сте шеф на магазин за строителни материали. Продавач-консултантът ви е приятел и ваш доверен служител. Той преживява тежка семейна трагедия и вие сте съпричастни. Постоянно изпада в лошо настроение и цял ден се държи зле с клиентите ви. Когато се опитате да го помолите да коригира поведението си, той се оправдава, че купувачите са груби и си го заслужават, а освен това не е длъжен при такъв стрес да търпи и техните капризи.

Тук идва конфликтът - ако сте на чужда територия, ще подкрепите настроението и тезата на приятеля си, но когато е засегнат бизнес-интересът ви, това правилно ли е? Съобразяването и подкрепянето на близките в труден момент оправдано ли е, когато говорим за служебни отношения?

Не мога да не си задам въпроса: Пречат ли емоциите на бизнеса? Донякъде със сигурност помагат, защото поддържат стремежът към развитие и интересът живи, а без тях нищо не можем да изградим. Но имам наблюдения, че по-често успяват по-малко чувствителните и състрадателните. Тези, които поставят правилата в бизнеса на първо място, а личните драми не ги вълнуват особено. Поведението, изградено върху елементарни отношения, без сложни чувства са една несъмнено успешна формула за правене на пари.