Пораженията от последните земетресения в България отново направиха актуална идеята за задължителна застраховка на имотите и животните. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще предложи на заседанието на кабинета в сряда да се обсъдят мерки в посока задължителна застраховка на всички сгради.

"Законът в момента предвижда това само за държавната и общинската собственост, а у нас почти 98% от сградите са частни. Хората трябва да се грижат за дома си така, както за колата си, за която правят задължително застраховка "Гражданска отговорност" и "Каско". Защото ние не трябва да се интересуваме само какво се случва вътре в нашия дом, а трябва да знаем какво се случва с покрива, с общите части", обясни тя пред "Дарик".

Земеделският министър Мирослав Найденов също поиска задължителна застраховка на земеделската продукция. Идеята му е за всеки земеделски продукт да има ставка, както е при застраховката "Каско" при колите.

"Между 50 ст. и левче на декар или на животно може да бъде най-ниската сума", смята министърът. От агроведомството заявиха, че вече е възложено проучване и се работи над идеята, но са необходими законодателни промени.

Идеята за задължителна застраховка "Имот" не е нова - съществува поне от 10 г., а особено усилено се обсъждаше след наводненията в Цар Калоян преди 5 години и след трагедията в с. Бисер. Според различните схеми, които се обсъждаха, сумата варира между 12 и 30 лева на година според големината на имота, които да се събират с данъците. Застрахователите по принцип подкрепят идеята, но са скептични към сумата, която ще стига за покриване само на минимални щети. Според изчисленията на експерти сума от 25-30 лв. ще покрие щети на стойност 30 хил. лв. Ще има проблем с необитаемите имоти, чиито наследници са неплатежоспособни.

Според застрахователите и 50 ст. на декар не могат да покрият основните рискове при големи бедствия. Те смятат, че сумата е крайно недостатъчна, изобщо не е ясно как се е стигнало до нея, не се знае и как ще се събират парите.

От Асоциацията на земеделските производители са изобщо против идеята на Мирослав Найденов, защото застраховката сама по себе си е доброволен акт.

"Земеделски застраховки има и в момента, но хората започват да се демотивират заради условията, които им се поставят", смята Ивайло Тодоров от асоциацията. Той описа пресен случай, когато застрахователи отказали на производители на череши от Пловдив застраховка против слана, освен ако не влиза в сила от 20 април нататък. Производителите се оплакват и от системата за оценяване на щетите на застрахователите. Те обясниха как щетите по 2 съседни полета, засадени с рапица, са оценени на 40% едното и 20% - другото. Според експерти всъщност съсипаните насаждения били 80% и на двете засадени площи.

Изключения

Въпреки че законът изрично казва, че общинските сгради трябва да са застраховани, 43 обществени сгради на територията на община Перник и 13 в община Радомир са поискали съдействие от министерството по регионално развитие.

"Тези 56 постройки имат застраховка, но в полицата им не фигурира клауза "Земетресение", разясни Лиляна Павлова. От общините обяснили на министърката, че причината за това е, че нямали пари. "А съгласно Закона за държавната собственост застроените имоти публична държавна собственост задължително трябва да предвидят тези средства в бюджетите си", каза Павлова.