Застрахователи изплащат едва една четвърт от щетите по „Гражданска отговорност“

Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) е от изключително значение за всеки шофьор, тъй като тя трябва обезпечава финансови вреди при произшествия. Потребители обаче все по-често ни сигнализират, че застрахователите не изплащат в пълен размер дължимите обезщетения.

В резултат на това те са принудени сами да доплащат за възстановяване на повредените си автомобили, въпреки че нямат вина за причинените щети. Потребителите считат това за несправедливо, защото някой друг е повредил автомобила им, и не трябва финансовата отговорност да се пренася върху невиновния участник в движението по пътищата, твърдят от Асоциация „Активни потребители“.

Така, според тях, потребителите де факто обедняват, въпреки задължението да се изплати застрахователно обезщетение равно на действително претърпените вреди.

Според сигналите, застрахователите мотивират по различни начини предоставеното ниско обезщетение, като използват за обосновка методиката на оценка на вреди предвидена в наредба и съгласно техни вътрешни правила и считат, че предоставеното обезщетение е достатъчно. Това поражда нуждата да се направи преглед на практиката, за да се установи какви са правата на потърпевшите според Кодекса за застраховането, как да защитят интересите си в такива случаи и кои са отговорните институции, които осъществяват контрол.
Анализ на съдебната практика и данните на КФН
 
     Анализ на 133 съдебни решения показва средно едва 24,68% съотношение между изплатени обезщетения от застрахователните компании и реални вреди определени от съдилищата. С други думи, застрахователните компании са изплащали първоначално близо 4 пъти по-ниски обезщетения в сравнение със съдебните оценки на вредите.
 
     От публично достъпната информация на КФН могат да се видят данни за броя на застрахованите за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., предявените и платените претенции и реализираните приходи от премии.

     От тази таблица се вижда, че около 13-14 хиляди претенции всяка година не се уважават. Това кореспондира с извлечената съдебна практика, където ¼ от претенциите са отхвърлени и е налице „нулево плащане“.

Какви са обезщетенията по застраховка „Гражданска отговорност“
    
В следващата таблица са отразени приходите от премии по застраховки ГО за 2023 година за всички компании, които предлагат този продукт. 

     В рамките на проучването е извършен анализ на данни от 133 съдебни решения като е нужно е да се уточни, че сравнителен брой съдебни решения са със заличени данни по отношение на страните по делото и са поставени само инициали. Това ограничава възможността да бъдат открити всички решения на съответния застраховател. Липсата на решения в настоящия случай не можем да отчетем като липса на проблеми при застрахователните претенции. Статистически погледнато при извадка от 133 решения, при усредняване на данните се достигна до хипотетичен извод, че застрахователите изплащат едва 24,68% от реалната вреда. Това не трябва да се тълкува в смисъла, че всички застрахователи във всички случаи ще обезщетяват само ¼ от реалната вреда. Въпреки това данните показват, че има проблем и той следва да бъде адресиран чрез анализ на публично достъпни данни.
 
     Застрахователното дружество ЕИГ РЕ ЕАД е изключено от настоящото проучване, тъй като е извършвало само презастраховане. Изключени от проучването са и компаниите „Евроинс“, „Армеец“, „Съгласие“, „Енергия“, „Асет Иншурънс“, „Групама“, „Уника“ и „Алианц България“, защото не могат да бъдат открити решения с тях, което може да означава, че или претенциите не са стигали до съд, или данните в решенията са заличавани от съдебните състави.
 
     Най-общо съдебните казуси разглеждат жалби на потребителите срещу ниски обезщетения по застраховки ГО и са претендирали допълнително обезщетение. В някои от случаите застрахователят в хода на делото е изплатил исканото обезщетение преди постановяване на решение.
 
     Не се разглеждат делата, в които съдът е установил, че щетите не са вследствие на застрахователното събитие, от което се претендира заплащане на обезщетение на вреди.
 
     Проверени са 133 решения и се установи изплатено обезщетение в общ размер от 193 737,36 лева за вреди в общ размер на 784 913,67 лева. Съдът присъжда на страните допълнителни 534 547,03 лева обезщетение. В някои случаи съдебната експертиза установява размера на вредата, но потребителят е представил доказателства (фактури) за извършена поправка в по-малък размер, поради което съдът постановява по-малкия размер от вредата, установена от вещото лице по делото. Данните могат да се видят в следващата таблица и графика.

     След направения анализ се установи, че най-малко вероятно е хипотезата да се изплати над 70% обезщетение спрямо реалните вреди, а най-много вероятно е застрахователите да не предоставят обезщетение на потребителите.
 
      Разделихме ги на различни категории спрямо размера на вредата или наличие на „тотал щета“, за да се изчисли средноаритметично на изплатено обезщетение спрямо вреда в случаите на частично плащане и при нулево плащане. От данните излиза, че при щети до 2000 лева обезщетението е в размер около 37%, при щети до 5000 лева е в размер около 35%, при щети до 10000 лева е в размер около 36%, при щети до 20000 лева е в размер около 42%, а над 20000 лева е в размер около 22% (всичките при измерени стойности без нулево плащане). Възможно е и потребителят да не получи обезщетение от застрахователя преди делото, посочват от асоциацията.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase