Наводнения, пожари, буря, съседи от горния етаж, които са правили преустройства на апартамента и съвсем случайно са преместили мивката в хола, а тя е протекла. Сценариите за домашни бедствия са разнообразни и лошото е, че се случват внезапно, а щетите са свързани със сериозни разходи. В тези случаи е добре да имате имуществена застраховка, защото щетите се измерват със стотици и дори десетки хиляди левове.

Парадокси

Парадоксът е, че докато българинът застрахова колата си и прави гражданска и каско, по традиция не дава и пукната пара за жилището. А то е много по-ценно от колата, чиято стойност с всяка година намалява. 

При това, “каското” за апартамента или къщата е много по-евтино, отколкото за един 10-годишен автомобил.

Продуктът има основно покритие, което осигурява срещу най-често срещаните рискове - пожар, природни бедствия и други събития, които могат да доведат до повреда или унищожаване на недвижимо и движимо имущество. Но при различните компании неговият обхват е доста разнообразен. Например, макар и рядко, някои включват риска земетресение, но за сметка на това не покриват щети от наводнение от съседи или спукване на водопровод. А рискът от земетресение често се включва като допълнителна клауза, чиято стойност може да излезе по-висока от цената на базовото покритие.

Разширените покрития включват много повече рискове, като кражба и вандализъм и щетите, нанесени от вашето имущество на трети лица. Например, спуква се тръба и наводнявате съседите. Или става пожар и обгорява част от имуществото в съседните жилища.

Какво трябва да се знае

Имущественото застраховане е подробно описано в Глава 19 на Кодекса за застраховането, откъдето може да се запознаете с нормативната база на този продукт.

И все пак, какво трябва да знаете? Например може да застраховате чуждо имущество, ако имате разрешение от собственика. Т.е. ако сте наемател и сте обзавели жилището със собствени мебели или сте правили подобрения, може да осигурите запазването на стойността на инвестициите. При това одобрението на собственика може да стане дори след настъпване на застрахователното събитие, стига премията да е редовно платена.

При застрахователните продукти много внимателно трябва да четете общите условия за взаимоотношенията между застрахователното дружество и клиентите му или да искате разяснения от агента, който ви е предложил полицата. Хората често се възмущават, че застрахователят им изплаща по-малки суми, отколкото е нивото на покритие. Това се получава при застраховане на имота на по-ниска от действителната му стойност.
Когато се прави застраховка на по-малка от действителната стойност - т.нар. подзастраховане, застрахователят изплаща щетите пропорционално.

Например, ако при застрахователна сума 60 000 лв. и действителна стойност 100 000 лв. се получат щети за 10 000 лв., застрахователят ще плати само 6000 лева.

Затова в застрахователния договор трябва да има клауза, че договорът е сключен с уговорка срещу първи риск. Тогава застрахователят плаща щетите в пълния размер за всяко събитие, стига да не са по-високи от застрахователната сума.

Кога трябва да уведомим

При настъпване на застрахователно събитие застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да уведоми застрахователя, освен ако в договора не е предвиден срок. Но той не може да бъде по-къс от 3 дни. При застраховки срещу кражба и грабеж срокът за уведомяване не може да е по-кратък от 24 часа от узнаването.

Допълнително

Допълнителните покрития са различни. Например някои застрахователи не покриват щети върху хранителни продукти или напитки, които могат да възникнат, ако стане пожар или късо съединение и хладилникът се размрази, а вас ви няма вкъщи няколко дни.

Срещу допълнителна премия може да получите и възможност за хотелско настаняване в случаите, когато жилището се ремонтира след настъпването на застрахователно събитие.
Ако гледате рибки вкъщи, е възможно аквариумът да се спука и да нанесе сериозни щети на имуществото. Но този риск трябва да бъде включен в застраховката, иначе няма да получите обезщетение.

Цената на застраховката зависи от застрахователната сума и рисковете, които покрива. На пазара се предлагат жилищни застраховки и за 20-30 лв., но тяхното ниво на покритие е доста ниско, а и са свързани с много ограничения и условности. Може да има и клауза за самоучастие, при която сте длъжен да покриете сам част от щетите, ако са под определена стойност.

Истината е, че ако искате да застраховате имот в столицата на стойност 100 000 лв. срещу всички рискове, включително земетресение, кражба с взлом и щети на трети лица, цената излиза между 200 и 300 лв. на година в зависимост от лимитите на отговорност. Вижда ви се много? Но толкова струва и застраховката гражданска отговорност за един автомобил.

Спомняте ли си земетресението?

Земетресението в Пернишко от 22 май 2012 г. показа на хората, че само за минути силата на природата може да съсипе домовете, които цели поколения са градили. Но то не послужи за поука на тези, които, вместо да застраховат своя имот, чакат държавата да им отпусне помощ, с която да възстановят поне отчасти сериозните загуби.

Че не се застраховаме, това е ясно. Но идеята за задължителна жилищна застраховка е кощунствена, защото противоречи на доброволността, която е основен принцип в частното застраховане. И все пак практиката показва, че българинът много трудно отделя няколко десетки левове, за да застрахова дома си, и в повечето случаи прави полицата поради изискване от банката, в която е ипотекирано жилището му.

За съжаление свърши ли ипотеката, хората спират да застраховат своите жилища. Особено ако по време на нейното действие не е имало щети - тогава човек смята платените пари за застраховка за хвърлени на вятъра.

Но идеята за задължителен застрахователен пул, в който всеки собственик на имот да внася някаква дребна сума - 10-20 лв., и да получава обезщетение при земетресение, наводнение или свлачища, не се посреща добре и едва ли скоро ще дойде на дневен ред.

Застрахователите не я харесват, защото тя ще конкурира техните продукти, които са доста по-скъпи. От друга страна тя прилича на някакъв нов вид данък, срещу който нищо чудно да се съберат повече хора на Орлов мост, отколкото заради кабинета “Орешарски”. В същото време не се увеличават и доброволните застраховки, защото жилищното кредитиране е в застой, а собствениците на имоти се утешават, че скоро няма да ги сполети трус.

И така времето си минава до следващото по-сериозно природно бедствие, при което отново много българи ще останат без покрив над главата си. И пак ще чакат държавата да им отпусне пари, за да възстановят жилищата си. Но знаете ли откъде идват тези пари? От джобовете на данъкоплатците, а не от застрахователните резерви на частни компании.

Така че каквото и да си говорим, в крайна сметка несключването на застраховки е в полза на застрахователите.