Вестник Телеграф


"Продават фалшиви дипломи в интернет", е водещото заглавие за "Телеграф". В един от най-известните сайтове за обяви наред с офертите за покупко-продажби и търсене и предлагане на работа стои и обява със следния текст: "Продавам дипломи за средно и висше образование. Качество и коректност." Най-скъпи били дипломите от СУ, УНСС и Стопанската академия в Свищов.

 

Вестник Новинар


"Новинар" цитира на първа страница статистика, според която българките са по-образовани, но по-нископлатени от мъжете. Данните сочат, че висшистките в страната са 61,4 %, а висшистите едва 38,7%.

 

Вестник Труд


"Първанов иска пак да е президент", е заглавието над интервю в "Труд" с проф. Искра Баева. "Не мисля, че Първанов цели да стане лидер на БСП. Това би било връщане назад в неговата политическа кариера. Предполагам, че ще иска да играе ролята на мъдрец в партията - да дава оценки и да контролира развитието й", смята Баева.

 

Темата на "Труд" информира: Предложенията за екскурзии и почивки в коледните и новогодишната нощ започват от 10 лв. за нощувка в родна планинска хижа и стигат до скъпата - 4195 лв. на човек, но приказна разходка из Лапландия от 29 декември до 5 януари, която включва среща с Дядо Коледа, джуджетата и разбира се - елена Рудолф. За детето, което ще спи на допълнително легло в двойна лапландска стая, трябва да приготвите още 2879 лв.

 

Вестник 24 часа

 

3500 читалища в България трабва да се регистрират в ДАНС и да приемат вътрешни мерки и правила срещу прането на мръсни пари и приемането на дарения от терористични и мафиотски организации, извежда под глава "24 часа". Законът за мерките срещу изпирането на пари ги задължава да изготвят специален план как да разкриват всяка книга, дадена от фундаменталисти или пък от физически и юридически лица, попаднали в списъка с необслужвани кредити. Този план трябва да бъде утвърден от председателя на ДАНС.

 

Според "24 часа" реформите са разделили Георги Първанов и Росен Плевнелиев. След близо едночасова среща двамата президенти - настоящият Първанов и новоизбраният Плевнелиев, се разминаха в разбиранията си за пенсионната реформа. Първанов обяви, че не е отстъпил от намерението си да наложи вето на вдигането на пенсионната възраст. "Реформите нямат алтернатива", бе категоричен пък Плевнелиев.

 

"Дори авторитетът на премиера няма да убеди хората за по-късна пенсия", категоричен е президентът на КНСБ Пламен Димитров. Пред "24 часа" призовава диалогът да не се провежда само чрез медиите, а там където се вземат решенията в България - кабинетът на министър-председателя. "Целта ни не е да сваляме някого от власт, а най-малкото пък Бойко Борисов. Хората обаче искат от нас решения, те искат мерки за спасяване от кризата, които обаче могат да понесат. Искаме дози, които да излекуват болния, а не да го убият", аргументира се Димитров.

 

Вестник Сега

 

БДЖ заведе иск в съда срещу 10 железничари от "Товарни превози", които според ръководството са започнали стачката, пише "Сега". От компанията настояват, че стачката на работниците е незаконна. През първите четири дни на стачката в холдинга загубите са над 440 хил. лева, допълва по темата "Класа". Нереализираните приходи на "БДЖ- Пътнически превози" са 375 хил. лева.

 

Вестник Монитор

 

"Монитор" цитира министърът на земеделието Мирослав Найденов, който призовава шефовете на асоциацията на зърнопроизводителите да публикуват данъчните си декларации, за да видят всички българи какви са доходите им. Той припомни, че само един от агромилионерите, прибрал през миналата година над 30 млн. лв., на практика получава повече от всички животновъди в България.

 

Вестник Класа


"В момента опозицията не печели дивиденти от протестната вълна", е озаглавил своя коментар за "Класа" социологът Васил Тончев. Според него тежката икономическа ситуация в Европейския съюз се отразява и в България, а реформите са наложителни. Проблемът е, че правителството предизвика социално напрежение с резкия си подход към тях. Социологът подчертава, че всичко това може да стане по друг начин - с преход, по-гладко, с много по-внимателен ход, с търсене на луфтовете, които могат да оберат в голяма степен социалното напрежение и чрез съответните корекции да доведат до по-добър баланс.

 

Съкратихме 30 структури и създадохме 10 в държавната администрация, казва за "Класа" Лилия Улева, секретар на Съвета но административна реформа. По думите й държавният сектор е близо 60 хиляди души според устройствените правилници. "А наследихме 75 хиляди души, тоест 15 хиляди души са съкратени. Трябва да се има предвид обаче, че не всички са били реално заети. Това съкращение е следствие от преструктурирането и оптимизацията на държавната администрация, което е и първата крачка от реформите. Целта не е да закриваме по принцип, а да закриваме само тези, които се дублират като функции, тези, които са повече, отколкото са необходими", уточнява Улева. /БТА/