Повече от половината работодатели не планират увеличение на заплатите. Бизнесът не е съгласен с административното налагане на осигурителни прагове, както и с разпростирането на КТД върху всички предприятия от съответния бранш, съобщиха от пресцентъра на БСК.

През м. септември 2011 г. БСК проведе анкетно проучване сред своите членове относно нагласите сред бизнеса за увеличение на заплатите и осигурителните прагове.

55% от участниците в анкетата посочват, че няма да увеличават заплатите през следващата година, 29% имат подобни намерения, 16% все още се колебаят.

51% от работодателите, които не предвиждат увеличение на работните заплати, обясняват решението си с влошеното финансово състояние на фирмата и/или бранша, в който те оперират. За 38% причина е, че имат несъбрани вземания от контрагенти, вкл. от централната и местните власти по линията на неразплатени обществени поръчки. Аргумент за 31% от анкетираните е песимизмът им относно подобрението на икономическата среда, поради което предвиждат да запазят резервите на фирмите. Според 8% възнагражденията в предприятието/бранша са на достатъчно високо ниво и не се налага индексация в този момент.

53 % от анкетираните са на мнение, че не е необходимо определяне на минимален осигурителен доход (МОД) по браншове и длъжности. 35% са на противоположната позиция, а 12% се затрудняват да преценят.

Преобладаващата част (37%) от одобряващите договарянето на МОД смятат, че за 2012 г. не трябва да има увеличение на осигурителните прагове, т.е. те трябва да се запазят на нивото на 2011 г. 36% приемат увеличение на МОД в границите между 2 и 10%, а 27 на сто са склонни на увеличение с повече от 15%.

Според 41% от участниците в допитването договарянето на МОД трябва да става на ниво предприятие, за 29% - на ниво бранш/отрасъл (първи знак по НКИД), а за 25% - на ниво икономическа дейност (втори знак по НКИД). Това в голяма степен потвърждава искането на БСК министърът на труда и социалната политика да не налага по административен път МОД за икономическите дейности, в които няма подписани споразумения между съответните браншови работодателски и синдикални организации. Подобна мярка ще доведе до закриване на работни места в потърпевшите икономически сектори.

Една-четвърт от участниците в изследването са на мнение, че при индексирането на възнагражденията трябва да се има предвид основно производителността на труда. Всеки пети работодател приема като водещи факторите инфлация, конкурентоспособност и разходи за труд, а според 17% от анкетираните трябва да се отчитат и промените в данъчното и осигурителното законодателство.

Индексирането на трудовите възнаграждения би следвало да е съобразено с реалната икономическа ситуация и да отговаря на възможностите на всяко предприятие, а не да се определя с норматив от държавата, смятат още представителите на бизнеса.

Необоснованото индексиране на трудовите възнаграждения, без това да е обвързано с разширяване на пазарния дял или с диверсификация в предприятията, утежнява и без това тежкото финансово състояние на малките и средните предприятия у нас, които са гръбнак на икономиката, споделят анкетираните. Това, съчетано с огромната междуфирмена задлъжнялост, която непрекъснато нараства, допринася за липсата на оперативни средства във всяко едно предприятие, което постепенно води до неговата ликвидация и до ръст на безработицата.

Повишаването на производителността на труда и разширяването на пазарните позиции на предприятието/бранша трябва да са основните източници на средства за индексация на заплатите, показва още допитването до бизнеса.

В много по-малка степен работодателите са склонни да пристъпят към съкращения и/или преструктуриране на персонала като източник за увеличение на възнагражденията.

Повече от половината (57%) анкетирани не одобряват разпростирането на КТД върху всички предприятия от бранша. 18% са на противоположното мнение, а всеки четвърти (25%) се затруднява да прецени.

Според участниците в изследването Кодекът на труда е остарял и не създава условия за гъвкавост на пазара на труда. В тази връзка, предприемачите определят като приоритет на държавата именно промяната на Кодекса на труда и преразглеждането на нормите, които усложняват освобождаването на работници и въвеждане на гъвкави форми на заетост. По-конкретно, участниците в анкетата смятат, че трябва да се преразгледат текстовете, обвързващи решенията на работодателите с подписа на синдикатите в предприятията.

Режимите за разпределение на работното време и отпуските също създава проблеми на предприемачите, както и множеството почивни дни, които често прекъсват работния процес и обременяват финансово фирмите.

Участниците в анкетата искат още държавата да спре с увеличението на осигуровките за сметка на работодателите, за да могат предприятията да си "отдъхнат" и да се намалят разходите за труд.