Близо 63 хил. са работещите у нас на пълен 8-часов ден, които се осигуряват на минимална заплата от 420 лв. Това сочат официалните данни на Националната агенция по приходите, предоставени на "Сега". 

Това означава, че тези работещи ще плащат по-високи осигуровки от януари, тъй като плановете на кабинета са да увеличи минималното възнаграждение на 460 лв. Увеличението беше потвърдено от социалния министър Зорница Русинова през уикенда, въпреки че работодателите не са съгласни, защото този размер не е съгласуван със социалните партньори. 

Работодателите искат замразяване на заплатата на тазгодишните 420 лв. Според бизнеса ръстът на минималното възнаграждение с 9.5% (от 420 на 460 лв.) "не почива на обективни икономически съображения и не отчита фактори като инфлация, производителност на труда, заетост, динамика на БВП и др.".

По-високата минимална заплата ще даде отражение и върху минималните осигурителни доходи в редица сектори. Въпреки че 2017 г. ще е нулева за праговете, тоест те няма да се повишават, навсякъде, където сумата е под 460 лв., прагът ще се вдигне до планираната за 2017 г. минимална заплата. Така в 45% от секторите и длъжности отново ще има административен ръст, и то сериозен. 

Според проектобюджета на Държавното обществено осигуряване минимален праг от 460 лв. ще има за всички работници без специална квалификация. 

От 85 сектора само в три прагът е по-висок от минималната заплата за този неквалифициран персонал - в търговията е 470 лв., във въздушния транспорт е 488 лв., а в производството и разпространението на газ е 485 лв. За работещите в селското и горското стопанство прагът също е масово 460 лв., както и за персонала, зает с услуги за населението, търговията, и охраната.

Отделно към тази нова осигурителна тежест догодина за всички осигуряващи се ще се прибави и 1 пункт към вноската за пенсия, която ще стане 18.8%.

Бoйкот 

В опит да постигнат споразумение за размера на минималната заплата за 2017 г. и за начина й на определяне след това, четири от петте национално представителни организации поканиха вчера синдикатите на преговори. 

Профсъюзите обаче на свой ред бойкотират тези преговори, след като през лятото бизнесът стори същото с преговорите за увеличение на праговете. Утре е втората възможност за разговори, но синдикатите засега отказват да участват. Те не са съгласни с искането за замразяване на заплатата за 2017 г. 

"Отказът от консултации е неаргументиран и чрез него синдикатите застават зад административното определяне на МРЗ, без социален диалог", коментираха бизнес организациите. 

Работодателите предлагат седем критерия, по които да се смята заплатата. Синдикатите искат граници - между линията на бедността (300 лв. за тази година) по 1.3, максимумът да е 60% от средната заплата за страната. Бизнесът обаче смята, че минималната заплата трябва да е между 30 и 40% от средната за страната.