Минималната работна заплата да отпадне и да се развие колективното трудово договаряне по икономически дейности. Това предлагат от Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) в България във връзка с политиката по доходите, условията на труд и възможностите на икономическия растеж.

Председателят на организацията Васил Велев заяви, че в политиката по доходите извънредни мерки в България не са нужни, те растат по-бързо, отколкото икономиката. 

„Необходимите мерки са хората, които имат висше образование в рамките на държавната поръчка, да имат ангажимент да работят в България или в български предприятия за определен период от време“, заяви Велев.

7 страни искат единна минимална заплата в ЕС 

 

63 хил. българи работят на минимална заплата

 

От АИКБ предлагат за техническите специалности незабавно да се заделят финансови ресурси за отпускане на стипендии както за висше, така и за средно професионално образование. Стипендията също да е свързана с ангажимент за работа в България.

Според Велев минималната работна заплата в България съществува само за да могат политиците и синдикатите да се отчитат на избиратели и членове, че са я увеличили. Той определи дискусията около минималното възнаграждение като измислен  за държавата проблем.

Той допълни, че в момента под минималната заплата в страната работят стотици хиляди души, които са назначени на половин работен ден, на три четвърти работен ден, а реално работят осем часа.

България е с петата най-висока минимална работна заплата спрямо брутния вътрешен продукт в ЕС. Производителността на труда в страната е 15.2 на сто от тази в ЕС-28, а възнагражденията са 21 на сто от тези за ЕС-28, което показва, че заплатите изпреварват производителността на труда, сравнено с останалите страни в ЕС, според изнесените от АИКБ данни.

Сред проблемите, които трябва да се дискутират от цялото общество, е липсата на желаещи да работят.

„Данните  на НСИ показват, че  работната сила в България намалява със 73 хил. през 2016 г., заетите намаляват с 15 хил.“, каза Велев.

Общият брой на хората извън работната сила достига 2.9 млн. души, от тях едва 239 хил. имат желание да работят.