Твърдения като тези, че компютрите ще заменят хората и няма да има работа за тях, че изкуственият интелект (ИИ) ще уволнява, не са верни. Това каза в рамките на своя публична лекция на тема „Новите технологии и промените в света на труда – тенденции и приоритети“ Ивайло Калфин, изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), цитиран от КНСБ.
 
“Виждаме няколко степени при случването на дигитализацията – първо се случи автоматизация на по-повтарящи се процеси, следващата стъпка е роботизация, където роботи извършват действия в и извън производството. Следващата стъпка нормално е появата на ИИ“, обясни той.
 
По думите му разликата при ИИ, в сравнение с предишните стъпки на автоматизация или роботизация, е, че тя влиза в администрацията. Преди това роботите и автоматизацията са свързвани с производствения процес.
 
„Ако направим паралел, доколкото са станали излишни работниците в производството, толкова ще стане излишна и администрацията, тоест това няма да се случи. Въвеждането на новите технологии изисква промени – нови знания, нови умения, но то не унищожава работни места. Ако някои работни места намаляват, други се увеличават. Предизвикателството е, че това става много бързо“, обясни Калфин.
 
Той припомни времето на индустриалната революция, давайки пример с това, че и тогава машините не са “изяли” хората. По същия начин трябва да се гледа и на сегашните цифрови развития, включително навлизането на ИИ, стана ясно от думите му.
 
„ИИ се дели на генеративен и общ – генеративният е нещо, което го виждаме, нещо, с което сме се научили да живеем, като например дадено приложение, което води до дадено място, препоръчва ни ресторант например и др. При него има много хубави, гладки, правилни изречения. Има обаче и няколко проблема – той халюцинира, направен е така, че да следва невроните в мозъка, опитва се да ви се хареса. Очаква, че търсите даден вид информация и е готов да си измисли нещо, за да ви го даде. Има гладък и убедителен език, но това, което казва трябва да се провери“, посочи бившият социален министър.
 

istock
istock

Калфин акцентира и върху това, че ИИ краде интелектуална собственост, ползва ваша информация като негова. Затова и за хората в креативните индустрии ИИ е един от големите проблеми. „Краде различни елементи и произвежда нещо общо. Пряко отношение към света на труда имат например програми с наемане и управление на работници. Дискриминира по отношение на пол, раса, националност и др. Когато говорим за днес, дали ИИ ще замени хора, работодателят трябва да има предвид, че ИИ може да обработи огромен обем информация, но халюцинира, краде и не е обективен. Работодателят ще се замисли дали точно той ще смени човешкия работник“, обясни още изпълнителният директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд.

ЕК договори система за регулиране на изкуствения интелект

По отношение на общия ИИ Калфин обясни, че той е мислещ. По думите му: „Там е опасно. Той е сред най-благородните цели, които се създават. Нещата, които четяхме във фантастиката, теоретично вече са избистрени, технически обаче не са създадени, но е въпрос на време. ИИ е инструмент за много хора да наваксат в умения, образование, информация и т. н. „Трябва да има обаче и голямо внимание към него, което означава някакъв вид регулации“, каза още директорът на Eurofound.
 
В лекцията си той засегна и три основни момента, касаещи ИИ и новите технологии – етичните проблеми, алгоритмичното управление, както и законодателните решения.
 
„Етичните проблеми са едни от най-важните, ИИ е всъщност човешки продукт и не може като такъв да заобикаля основни човешки права. С развитието на цифровите технологии се появяват и нови такива, като например право на информираност, както и право на защита на личните данни и др. При алгоритмичното управление виждаме много бързо развитие на ИИ и на цифровизацията“, посочи Ивайло Калфин. Той даде пример с платформените работници. Обясни какво всъщност представлява платформата, а именно, че това е среда. На практика това е трети участник в трудовите отношения.
 

istock
istock

„Някои традиционни процеси, свързани с управлението на кадри, са възложени на компютър и при тях няма човешка намеса. Изваждането на човека от вземането на решения създава не само етични проблеми, но и такива, касаещи цялата среда и трудовото законодателство“, обясни той  и допълни, че подобен тип платформи са се развили особено бързо основно след пандемията от Ковид. Според цитирани от него данни към 2020 г. в Европа има 520 оператора с алгоритмично управление на услуги и доставки. 11% от работниците в Европа са имали някога опит с участие в подобни платформи. При тях един от проблемите е достъпът до социално осигуряване.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase