40 на сто от българите притеснени за сметките

40 на сто от българите се опасяват, че няма да могат да плащат комуналните си сметки през следващите три месеца. Това показват данни от петия кръг на електронното проучване „Живот, работа и COVID-19“ на Eurofound.

Енергийната бедност е проблем, който засяга значителен брой финансово уязвими домакинства. Сред анкетираните домакинства в ЕС, които имат трудности да свързват двата края, 28% имат просрочие за комуналните си сметки, а 45% се притесняват, че няма да могат да платят сметките си през следващите три месеца.

Сред домакинствата, които вече са закъснели със сметките, 74% изразяват опасения, че няма да могат да ги платят през следващите три месеца. Въпреки че просрочването на сметки за комунални услуги е по-често срещано сред хората, живеещи в социални жилища, дори тези, които са изплатили ипотечния си кредит, съобщават за проблеми в това отношение в сравнение с предходната година.

По подобен начин през пролетта на 2022 г. хората, живеещи в селските райони, съобщават за просрочени сметки за комунални услуги по-често от градските жители (18% в сравнение с 14% съответно). Въпреки това през същия период честотата на такива дългове е станала по-разпространена както сред градските, така и сред жителите на селата (и двете с +3 процентни пункта в сравнение с пролетта на 2021 г.).

И накрая, сравнението на резултатите за отделните държави показва, че степента, до която енергийната бедност засяга хората, варира значително в зависимост от страната им на пребиваване. Делът на тези, които съобщават, че изостават със сметките си за комунални услуги, варира от 7% в Дания и Швеция до 50% в Гърция. По отношение на загрижеността сред респондентите в електронното проучване, че може да имат затруднения с плащането на сметките си през следващите три месеца, това варира от 12% в Малта до над 40% в Латвия и България. В Гърция цели 63% от участвалите в проучването изразяват загриженост в това отношение.

Проучването проследява и нивата на безработица. С прекратяването на ограниченията върху икономическата активност в почти всички държави членки до пролетта на 2022 г. безработицата намаля в целия ЕС от нивото на пандемията от 7,8% в края на 2020 г. до 6,2% през пролетта на 2022 г. – по-ниско от нивото на безработица в началото на 2022 г. пандемията (6,5%).

Вследствие на това средният процент на загуба на работа в ЕС, измерен като дял на хората, които са безработни сега, след като са били наети преди пандемията, е намалял от 9,6% през пролетта на 2021 г. на 6,8% през пролетта на 2022 г. Но делът им все още не се е върнал към нивото на загуба на работа, измерено в първите месеци на пандемията през пролетта на 2020 г. (5,4%). Това намаление се наблюдава в почти всички страни, с изключение на Португалия, където процентът на загуба на работа остава същият, както и Финландия, Люксембург и Холандия, където процентът на загуба на работа е нисък в сравнение с други страни.

Загубата на работа по време на пандемията е засегнала непропорционално младите хора в сравнение с по-възрастните. През пролетта на 2021 г. 17% от хората на възраст между 18 и 29 години съобщават, че са загубили работата си. Година по-късно през 2022 г., според електронното проучване, само 9% казват, че са загубили работата си по време на пандемията и все още са безработни. Въпреки че все още е над равнището на безработица за другите възрастови групи, това намаление на загубата на работа сред младите хора отразява възстановяването на работните места след повторното отваряне на сектори, в които младежите традиционно са свръхпредставени, като хотелиерството и търговията на дребно. Дистанционната работа намалява, като двама от трима респонденти вече работят изключително от офиса.

Плащаме все повече сметки с кредит

Пандемията въведе работата от вкъщи в почти всички сектори и професии, като работниците в много страни продължават да ходят на работното си място всеки ден само ако това се счита за необходимо. Тази ситуация доведе до увеличаване на дела на хората, които обикновено работят от вкъщи: от 5% през 2019 г. на 12% през 2020 г.

През лятото на 2020 г. малко над 33% от анкетираните работници в ЕС са работили изключително от вкъщи, което е намаляло до 25% през 2021 г. Завръщането на работното място изглежда е продължило, тъй като ограниченията са премахнати: до пролетта на 2022 г. само 12% работят изключително от вкъщи. Хибридната работа (работа отчасти от вкъщи, отчасти от работното място) се наложи през 2021 г. и остана на същото ниво през 2022 г. Вероятно някои от хората, които са работили изключително от вкъщи, сега работят по хибриден начин, като някои се връщат в офиса на пълен работен ден.

Хибридната работа е най-разпространена в сектора на финансовите услуги (36%) и в публичната администрация (32%). Служителите във финансовите услуги също са най-склонни да работят изцяло от вкъщи (23%). Поради по-малкото работни места, които могат да работят от разстояние в транспорта, търговията, хотелиерството и строителството, работниците в тези сектори най-вероятно никога няма да работят от вкъщи.

Работата изцяло от дома е по-често срещана сред жените, отколкото сред мъжете (14% спрямо 10%), докато честотата на хибридната работа е сходна (18% спрямо 19%). Във възрастовите групи хората на възраст 60 или повече години са най-склонни винаги да работят от вкъщи (16%), докато хибридната работа е най-често срещана сред 30- до 44-годишните (23%). Хората с деца под 12 години са най-склонни да работят изцяло от вкъщи (14%) или по хибриден начин (23%) в сравнение с хората с по-големи деца или без деца в домакинството.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg