България продължава да е сред държавите членки на Европейския съюз с най-ниска продължителност на трудовия живот.
Средният период, през който българите остават активни на пазара на труда, е изчислен на 34,8 години за 2024 г., показват данни на Евростат. Същият показател се отчита и в Хърватия и Гърция. Единствено в Румъния и Италия се наблюдават по-кратки стойности – съответно 32,7 и 32,8 години.
Средната за ЕС продължителност на трудовия живот през миналата година е била 37,2 години. Въпреки това между отделните страни има отчетливи разлики. В шест държави от съюза тази стойност достига или надхвърля 40 години. Сред тях са Нидерландия, която оглавява класацията с 43,8 години, както и Швеция, Дания, Естония, Ирландия и Германия.
Почти милион работещи българи не могат да си позволят почивка
Разделено по пол, продължителността на трудовия живот в ЕС е по-висока при мъжете – средно 39,2 години. В България и Хърватия този показател достига 36 години за мъжете, а в Румъния е най-нисък – 35,9 години. Най-високи нива се отчитат отново в Нидерландия (45,7 години), Дания (44,2 години) и Швеция (40 години).
При жените средната продължителност на трудовия живот в рамките на ЕС е 35 години. Най-дълго остават икономически активни жените в Естония, Швеция и Нидерландия, където данните варират между 41,8 и 42,2 години. В другия край на класацията са Италия (28,2 години), Румъния (29,2 години) и Гърция (31,1 години).
Българите с втората най-дълга работна седмица в ЕС
В дългосрочен план тенденцията в ЕС е възходяща. За последното десетилетие средната очаквана продължителност на трудовия живот е нараснала с 2,4 години – от 34,8 през 2014 г. до сегашните 37,2 години. Това отразява както повишената трудова активност, така и удължаването на професионалната ангажираност сред различните възрастови групи.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase