"Голямата разлика при промяната в цената идва от очакваната цена, на която НЕК продава електроенергията за крайните снабдители. Разликата между прогнозната цена и постигнатата такава е около 50 лв. на мегаватчас, която позволява и намаляване при крайната цена на микса на крайните снабдители и съответно крайната цена за домакинствата".

Това обясни пред БНР главният икономист в Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков относно поскъпването на тока, парното и природния газ. 

Според него това, което се случва от 1 юли, е, че се върнахме 10 години назад в регулирането на цените: 

"Ако от 2015 до 2020 г. получавахме повече информация за това как изглежда регулираният микс, защо цените са едни, а не други, как се отнасят към пазарни фактори, международно положение, международни пазари и т.н. Тази година посоката е обратната - не знаем какъв е миксът на НЕК, има доста голямо отклонение от заявките - това не са фиксирани количества, не е ясно и отделните централи как участват в този микс. Малко е трудно да се каже дали са реални цените, защото нямаме достатъчно информация, което е много лош сигнал за това как се управлява системата в момента".

Според него следващият голям проблем е Фондът за сигурност на електроенергийната система, откъдето ще трябва да се компенсира разликата между реалната цена на борсата и тази, която ще плащат битовите потребители. Дефицитът е сведен до малко над 500 млн. лв., посочи икономистът и припомни:

Плащаме ли по-скъп ток

"Такъв дефицит имаше и миналата година. Тогава регулаторът каза, че бюджетът на Фонда е балансиран, ако държавата внесе 530 млн. лв. за покриването на натрупания към онзи момент дефицит. Такава вноска не е направена. Към момента решението почива на същата логика. Няма правно основание за такова решение, защото все още няма прието решение на МС за подобен трансфер".

istock
istock

През февруари 2024 г. фондът беше на огромен дефицит, отбеляза още Стайков. Според него Фондът може да бъде финансиран при ясни условия. Но начинът, по който регулираме системата в момента, е много по-непрозрачен от година назад, изказа мнението си той. 

"Решенията се взимат от днес за утре и не се прави дългосрочна и ясна прогноза какво се случва. Всичко трябва да е отчетно, за да сме наясно стъпка по стъпка как вървим. Няма достатъчно информация", смята икономистът.

По думите му проблемите са в 3 посоки. Първият проблем е в НЕК. Вторият - при крайните снабдители - ако фондът няма пари, те няма да получат компенсация. А третият е във фонда - дали има достатъчно средства, така че да може да плаща освен на крайните снабдители, но и на всички контрагентите, изброи икономистът. 

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase