Енергийните общности са иновативен модел на сдружение между граждани (понякога с участие на бизнес или институции), който позволява на членовете си не просто да потребяват, но и да произвеждат енергия за собствени нужди. Излишъкът от енергията може да бъде продаден или дарен на нуждаещи се. В България този модел има потенциал да стимулира местната икономика, да създаде нови работни места, да задържи добавената стойност в общините и да насърчи социалната ангажираност в процеса на енергийна трансформация.
Според авторите на изследването развитието на енергийните общности в България се сблъсква с редица предизвикателства – от нормативна и институционална несигурност до ограничен достъп до подходящи финансови механизми. Съществуващите форми на финансиране често не отразяват спецификите на гражданските инициативи и поставят високи бариери пред тяхната приложимост. Липсата на последователна национална стратегия и на специално дефиниран инструмент за подкрепа на енергийните общности води до занижен интерес както от страна на потенциални членове, така и от страна на външни финансиращи институции.
Макар в страната да съществуват публични структури с потенциал да предоставят финансова подкрепа за такива инициативи, към момента те не са оперативни или не разполагат с целенасочени програми. Това поражда реален риск политическата и административната несигурност да забавят критично нужната намеса в ранните етапи на развитие на модела за колективна възобновяема енергия.
От друга страна, водещо усложнение при одобрението е избраната юридическа форма на общността, която може съществено да ограничи възможностите за финансиране.
В хода на изследването е направен преглед на основните източници на финансиране – европейски, национални и частни.Концепцията за енергийните общности добива правна легитимност в Европейския съюз (ЕС) с приемането на пакета „Чиста енергия за всички европейци“ едва през 2019 г., въпреки че енергийни кооперативи или други граждански обединения съществуват още от 70-те/80-те години на XX в. най-вече в страни като Германия, Нидерландия, Дания и Великобритания, доказващи социалната ангажираност към децентрализацията и зелената енергия. В рамките на този пакет са въведени две основни правни категории.
istock
Докато Директива (ЕС) 2018/2001 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (RED II) включва понятието за общности за възобновяема енергия (Renewable Energy Communities - REC). И в двата случая общностите се определят като юридически лица с отворено и доброволно участие. Основната им цел не е извличането на печалба, а постигането на екологична, икономическа или социална полза за членовете или местната общност.
Преходът от планиране към практическо изпълнение на заложените енергийни инициативи е свързан със значително нарастване на финансовите потребности. На този етап възникват капиталови разходи, включващи закупуване или наемане на земя (имот), както и на предвиденото за изграждане върху нея енергийно оборудване.
Освен това тук попадат и придружаващите ги разходи като строително-монтажни дейности, административни такси, такси за присъединяване към електропреносната и електроразпределителната мрежа, логистика, както и първоначални оперативни разходи. Изборът на адекватен модел за финансиране е от решаващо значение за дългосрочната устойчивост на проекта. Към момента в България съществува ограничен опит в прилагането на разнообразни финансови инструменти в рамките на този етап. Най-често срещаният подход е дяловото финансиране (т.нар. краудфъндинг), при което членовете на енергийната общност доброволно инвестират финансови средства, срещу което получават пропорционален дял от генерирания доход от продажбата на енергия.
istock
заемно финансиране – банкови кредити, зелени заеми, както и специализирани инструменти, предоставяни от международни институции като Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР);
грантове и субсидии – европейски, национални и общински програми, особено в случаи на проекти със социална значимост, иновативен или демонстрационен характер;
публично-частни партньорства – модели, при които местните власти или частни предприятия участват в съфинансирането и споделянето на рисковете и ползите.
Как ще се санират еднофамилните къщи
Сред основните източници на приходи, чрез които може да се обезпечи функционирането на енергийната общност в дългосрочен план, се включват:
продажба на електроенергия на крайни потребители чрез междинни енергийни доставчици (поради отсъствието на пазарна рамка за нетно отчитане в България), както и чрез директна продажба на излишъка в мрежата;
договори за енергийни услуги (ESCO модели), при които реализираните икономии на енергия служат за възстановяване на направените първоначални инвестиции;
развитие на допълнителни дейности с пазарен потенциал, като предоставяне на специализирани консултантски услуги, обучения и информационни кампании относно процеса по сформиране и управление на граждански инициативи за възобновяема енергия и енергийна ефективност.
istock
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase