Анализът подчертава, че България изостава сериозно от европейските тенденции, според които еднофамилните домове са приоритетен сегмент в усилията за енергийна ефективност и социална справедливост. В противен случай България ще пропусне възможността да подобри условията на живот за стотици хиляди домакинства и няма да постигне нито енергийните, нито социалните си цели. Във всички интервюта общата констатация е сходна: еднофамилните къщи в страната са предимно стари, енергийно неефективни и без достатъчна документация.
Повечето от тези сгради са построени преди 1990 г., а немалка част дори преди 1970 г., и преобладаващо попадат в енергийни класове между D и F. Използваните материали - основно тухла и масивни стени осигуряват относителна конструктивна устойчивост, но в повечето случаи липсва топлоизолация, инсталациите са остарели, а сградите нямат технически паспорти.
В централните части на столицата еднофамилните домове са по-скоро изключение – често със статут на културни ценности, което ограничава възможностите за намеси и изисква специален подход при тяхното обновяване. В периферните и селски райони те доминират – от 60% до над 90% от жилищния фонд, според оценки на участниците.
Ползи от обновяването
Общините виждат ползите от обновяването не само през призмата на енергийните спестявания, а и като социална и икономическа възможност:
● На ниво домакинство: по-ниски сметки, по-висок комфорт, по-здравословна и стабилна вътрешна среда. Много хора днес отопляват само част от жилището си, след обновяване биха могли да използват пълния му капацитет;
● На ниво община: активиране на местния бизнес, нови работни места и подобряване на визуалния и архитектурния облик на населените места;
● На национално ниво: спомагане за постигането на климатичните политики, намалени емисии, по-ефективно използване на ресурсите и намаляване на усещането за „енергийна несправедливост“ между живеещите в блокове и в къщи.
Препоръки към бъдеща програма за еднофамилни къщи
Диференцирано съфинансиране, основано на социален, енергиен и имуществен статус - не под формата на 100% грант, а чрез комбиниране на безвъзмездна помощ, кредитиране, гаранции и модели тип „плащане от спестявания“
istock
● Социалното и имущественото състояние - по-нисък собствен дял за уязвими групи, с отчитане на възраст, доход и други социални фактори
● Дълбочината на обновяването - по-висок процент на съфинансиране при изпълнение на цялостен пакет мерки
● Регионалните различия – по-нисък праг на съфинансиране за по-слабо развити региони
Дългосрочност и предвидимост - програмата да не е на принципа „тръгни-спри“, а с ясен многогодишен хоризонт, стабилни правила и целогодишен план за кандидатстване;
Какво предстои при санирането на сгради
Критерии за допустимост:
● Законност и устройствен статут - финансиране само за сгради, които са законни или търпими по ЗУТ4
● Постоянно обитаване - изключване на сезонни вили и необитаеми къщи, като приоритет и по-добри условия се дават на основни жилища● Енергийно състояние и потенциал за спестявания - изискване за енергиен одит и реални данни за ефекта
● Социален и демографски критерий - възраст, доход, уязвимост.
● Локация и обществен ефект - приоритет за централни, туристически и културни зони с видим градоустройствен резултат
● Амбиция на резултата - бонус точки за целен клас B или A, или за „сграда с близко до нулево потребление“
Общата препоръка е една бъдеща програма за еднофамилни сгради да се стреми към дълбоко сградно обновяване, но да позволява и подхода „стъпка по стъпка“.
Бариери
Въпреки високия потенциал и ясните ползи, представителите на неправителствените и експертни организации очертават комплекс от взаимосвързани бариери, които възпрепятстват масовото обновяване на еднофамилните жилища. Тези пречки са както финансови и административни, така и социални и културни.
● Финансови
Най-често посочената бариера е липсата на достъпни финансови механизми. За голяма част от собствениците обновяването остава непостижимо без безвъзмездна подкрепа или нисколихвено кредитиране.
„В селата останаха предимно възрастни хора с ниски доходи. Те нямат финансова възможност да направят изолация или да сменят прозорци, дори и да искат.“
Част от експертите отбелязват, че досегашните програми често изключват еднофамилните сгради, защото тяхната подкрепа е по-скъпа и по-трудна за администриране: „При една триетажна къща, обитавана от едно семейство, необходимият ресурс е огромен, но програмите не го предвиждат. Така те просто остават извън обхвата.“
istock
Друг сериозен проблем е сложността на процедурите и липсата на административен капацитет на местно ниво. В малките населени места често няма достатъчно специалисти, които да подготвят документи, обследвания и проекти.
„Кметовете на малки села са на половин работен ден. Те не могат да движат процеси по енергийно обновяване, дори и да искат.“
Непълната или липсваща строителна документация е допълнителна пречка – голяма част от къщите са изградени без проект или със загубени книжа, което ги прави недопустими за финансиране.
● Социални и поведенчески
НПО секторът подчертава, че освен финансовите, психологическите и информационните бариери са също толкова значими. Много собственици не вярват, че инвестицията си заслужава, или са разочаровани от лошо изпълнени предишни ремонти.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase