Необходимостта от подобряване на енергийната ефективност в България е един от основните приоритети на българското правителство. Страната ни разполага със значителен потенциал за реализация на мерки по енергийна ефективност. Повишаването й ще допринесе за ограничаване на емисиите от въглероден диоксид и други парникови газове, ще спомогне за предотвратяване на изменението на климата, а и ще се отрази на личния и семейния ни бюджет. Тя ще помогне за облекчаване на енергийната бедност и ще доведе до повишаване на конкурентоспособността, създаване на повече работни места и повишена стопанска активност в цялата икономика, посочват от Асоциация "Активни потребители".
Спестяването на енергия става все по-актуална тема през последните години. От една страна, непрекъснато ни се казва, че световните ресурси трябва да се пазят и че трябва да дадем своя принос за спиране на климатичните промени. От друга страна, има значителен интерес да се спрат нарастващите разходи за енергия. Нещо повече, нагласата днес е, че най-евтината енергия е тази, която няма да бъде консумирана. Съществуват много начини едно домакинство да намали своята консумация на енергия, а в дългосрочен план това означава повече пари в джоба на потребителя. Това може да бъде направено без да окаже влияние върху качеството на нашия живот. Всъщност е съвсем обратното – една съвременна съдомиялна машина, например, се нуждае от значително по-малко енергия отколкото се използва при миенето на ръка.
Но защо в битката за икономия на енергия се включват и домовете ни? Въпреки че във всички сектори потенциалът за икономии продължава да е голям, особено сериозно е предизвикателството при сградите, тъй като 75% от сградния фонд на ЕС е с лоши енергийни характеристики. Можем да бъдем сигурни, че този дял е по-висок у нас.
Какво предстои да направим?
Във втория етап на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради в България е предвиден бюджет от 2.5 млрд. лева и той обхваща периода от 2025 до 2029 г. Но има още много какво да направим.
От 28.05.2024 г. е в сила Директива (ЕС) 2024/1275 относно енергийните характеристики на сградите. След 2030 г. всички новопостроени сгради трябва да бъдат с нулеви въглеродни емисии. За публичните сгради този срок е още по-близо - 2028 г. Това означава, че освен висока степен на изолация и използване на възобновяеми източници, сградите ще трябва да бъдат изграждани с минимално въглеродно въздействие през целия си жизнен цикъл.
istock
Директивата също така подчертава значението на енергийните одити и системите за енергиен мениджмънт, за да се гарантира, че сградите не само отговарят на новите стандарти, но и допринасят за спестяване на енергия в дългосрочен план. Всяка държава членка изготвя национален план за саниране на сгради за осигуряване на санирането на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради, както обществени, така и частни, за постигане на високо енергийноефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г., с цел преобразуване на съществуващите сгради в сгради с нулеви емисии.
Нова програма за саниране: 2,5 млрд. лева за енергийна ефективност до 2029 г.
Например, новата директива въвежда и задължително изграждане на зарядна инфраструктура в нови и значително реновирани сгради с повече от 5 паркоместа. За жилищните сгради се изисква полагане на предварително окабеляване за всяко място, докато за нежилищни сгради се предвиждат минимален брой реални зарядни станции. Това е част от усилията за ускоряване на прехода към електрическа мобилност и намаляване на емисиите от транспорта.
При нови сгради: Те трябва да бъдат с нулеви емисии: а) от 1 януари 2028 г. - новите сгради, притежавани от публични органи; и б) от 1 януари 2030 г. - всички нови сгради. Те трябва да се проектират така, че да имат оптимален потенциал за генериране на слънчева енергия въз основа на слънчевото греене в даденото местоположение и да дават възможност за последващо ефективно инсталиране на слънчеви технологии. Задължително е тези сгради не само да поддържат висока енергийна ефективност, но и да задоволяват енергийните си нужди чрез възобновяеми източници, като ефективно намаляват въглеродните емисии на място до нула.
Очаква се това да бъде постигнато чрез:
Инсталиране на място за производство на възобновяема енергия, главно слънчева;
Задоволяване на допълнителни енергийни нужди с енергия от възобновяеми източници.
istock
До 29 май 2026 г. всяка държава членка изготвя национална крива за постепенното саниране на жилищния сграден фонд с цел преобразуването на националния сграден фонд в сграден фонд с нулеви емисии до 2050 г.
Сгради с нулеви емисии: Не трябва да са източник на никакви въглеродни емисии на място от изкопаеми горива. Търсенето на енергия на дадена сграда с нулеви емисии трябва да отговаря на определен максимален праг, определен от държавата. Той е най-малко 10% по-нисък от прага за общото потребление на първична енергия, установен на равнището на държавите членки за сгради с близко до нулево потребление на енергия към 28 май 2024 г. Започвайки от 2028 г., всички нови обществени сгради в рамките на ЕС трябва да отговарят на стандартите за нулеви емисии, разширявайки се, за да включват всички нови конструкции до 2030 г.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase