Премахването на регулираните цени за битовите потребители ще доведе до тежки социални проблеми поради опасността от рязък скок на цените и невъзможността на битовите потребители да се адаптират към новите условия. Това се казва в становище на КНСБ по приетите промени в Закона за енергетиката, които предвиждат от 2026 г. битовите потребители да купуват ток на пазарни цени.

Проектът на решение не дава яснота относно точния механизъм за защита на домакинствата, начина на финансирането му и необходимите средства. Подобни становища изказаха от КЕВР и Омбудсманът на Републиката.

Реформата в България касае около 1/3 от електроенергийния пазар в България и засяга над 4,6 млн. битови клиенти (по данни на КЕВР от Годишния доклад до ЕК) и би следвало да е адекватно обмислена, както и да е предвидено достатъчно технологично време за изпълнението ѝ. По данни на Евростат над 2 млн. българи са енергийно бедни, 30% не могат да покрият разходите си за отопление, а 28% не поддържат дома си достатъчно топъл, посочват от синдиката.

И допълват, че имайки предвид, че сме страната с най-високо ниво на енергийната бедност в ЕС по всички показатели, с пълното извеждане на потребителите на свободния пазар в такива кратки срокове се рискува България да затвърди челното си място и в класацията по бедност на цялото население, а част от производителите и крайните снабдители да изпаднат в ликвидна криза.
 
Единственото искане на протестиращите миньори и енергетици, което не намери място в Споразумението с правителството и част от партиите в Парламента от 3 октомври 2023 г., беше „Отлагане на либерализацията на енергийния пазар за битови потребители от януари 2026 г. до достигане на средноевропейски нива на домакинствата в положение на енергийна бедност.“ Направеното предложение за редакция от правителството беше абсолютно неприемливо за синдикатите, поради което тази точка отпадна от Споразумението, напомнят от КНСБ.

Денков: Токът няма да поскъпва до средата на 2024 г.

Те настояват за отлагане на реформата на пазара с оглед осигуряване на достатъчно време за адаптиране към промените, като се предвиди следното:

- Създаване на фонд, който целево ще компенсира енергийно бедните домакинства в условията на свободен пазар на електроенергия. Необходимо е да се регламентира и начинът, по който този фонд ще финансира компенсациите, както и да се направят препратки към социалното законодателство в преходни и заключителни разпоредби, като се позволи енергийно бедните домакинства и уязвими клиенти да бъдат обект на специални схеми за компенсиране при свободен пазар.
 

istock
istock

 – Прилагане на диференциран подход и целеви компенсации за енергийно бедните домакинства, а не на всички битови клиенти. В обратен случай тези домакинства ще получават наравно компенсации с всички останали домакинства с по-високи доходи, което означава, че най-голям размер компенсации ще получат тези домакинства с най-високо потребление.
 
– Провеждане на допълнителна социална политика или план за действие за защита на енергийно бедните домакинства и уязвими клиенти в условията на свободен пазар на електроенергия при покачване на цените на електроенергия (социални и/или енергийни помощи, финансова подкрепа, прилагане на мерки за енергийна ефективност или въвеждане на ВЕИ за такива потребители). Такава политика би следвало да е съобразена с дългосрочните цели на политиката за декарбонизация.
 
– Изготвяне на Стратегия за намаляване на енергийната бедност в България. Стратегията трябва да има ясно определени цели за намаляване на енергийната бедност, част от Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата. Чрез стратегията ще се осигури възможност за създаване на пакет от мерки за постигане на целите, както и да се оценява въздействието на предприетите мерки и напредъка.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg