Националният съвет за тристранно сътрудничество ще обсъди днес бюджета за следващата година. От бизнеса се обявиха против част от заложените предложения.

БСК се въздържа от подкрепа на проекта на бюджет и средносрочна бюджетна прогноза. В мотивите на БСК се посочва, че предложеният законопроект, като цяло, предлага запазване на философията и основните политики, прилагани и към настоящия момент, като липсват намерения за: преминаване към реално програмно бюджетиране; административна реформа и повишаване на качеството на предоставяните обществени услуги; обвързване на държавните и местни такси с разходите за предоставяне на съответните публични услуги; промяна в т.нар. механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ), установен в началото на 2023 г. в чл. 244 на КТ, съгласно който МРЗ е равна на 50 на сто от средната работна заплата; децентрализация на публичните финанси; определяне на размера на таксата за битови отпадъци на база количество и др.  

Според БСК притеснение буди и предвиденото рязко нарастване на дълга, което поставя под съмнение темпа на икономически растеж и ефективността на публичните разходи.

„Допълнително финансиране на по-високи заплати в обществения сектор следва да е обвързано с реформи и постигнато по-високо качество на публичните услуги“, се казва в позицията на камарата. Затова от там предлагат, тъй като осигуровките на държавните служители изискват значителен финансов ресурс, следва да се поемат от самите тях, за да е равнопоставен държавният сектор на частния.

Според БСК, продължаващата експанзивна фискална политика, която не е насочена към ускорено създаване на икономически растеж, в условията на продължителна висока инфлация и недостатъчно силно рестриктивна парична политика, може да постави под съмнение членството на България в Еврозоната от 1.1.2025 г. В тази връзка, БСК предлага акцентът на бюджета за експанзивна проинфлационна фискална политика да бъде преосмислена и ограничена в условията на нисък икономически растеж и ниска производителност.

Неефективно управление на държавните предприятия води до 16 млрд. лв. задължения, които се отразяват в бюджета. В тази връзка, БСК предлага да се обсъдят мерки за подобряването на ефективността на държавните предприятия и намаляването на техния брой, което може да облекчи дефицита в бюджета.

Съгласно чл. 59 на проекта на ЗДБРБ се запазва обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна в размер на 1,4 млрд. лв. С оглед нарасналия интерес на работодателите към ваучерите за храна и предстоящото им дигитализиране (което допълнително ще увеличи интереса към тях), БСК подкрепя предложението на АОВХ общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна  да бъде определена в размер на 1,8 млрд. лв. за 2024 г.

istock
istock

По проекта на Закон за бюджета на ДОО:

БСК потвърждава принципната си подкрепа на представения проект на Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2024 г. Мотивите за това са свързани с намаляването на задължението за изплащане от страна на работодателите на т.нар. болнични от три на два дни, запазването на размера на обезщетенията за втората година на майчинството и запазването на минималния (18 лв.) и максималния (85,71 лв.) дневен размер на обезщетението за безработица.

Ще се повишат ли бюджетните заплати

Същевременно, БСК не подкрепя планираното увеличение на максималния осигурителен доход от 3400 на 3750 лв. и напомня, че по инициатива на Министерството на финансите има сформирана работна група, която има за задача да изработи предвидим механизъм за определяне на максималния осигурителен доход. „Размерът на максималния осигурителен доход следва да се разглежда в неговата взаимовръзка със средния осигурителен доход, автоматичното увеличаване на минималната работна заплата, размерите на минималната, средната и максималната пенсия“, се казва в становището на БСК.

От Съюза за стопанска инициатива заявяват, че не подкрепят приемането на предложения Проект за бюджет за 2024 г. и изразяват своите сериозни резерви по отношение на полезния ефект, който ще възпроизведе предложената рамка. За съжаление, заложената фискална политика не е насочена към постигане на балансиран бюджет или излишък, се посочва в становище на ССИ.

istock
istock

При наличието на повишаващ се темп на реален икономически растеж в проекта е предвиден бюджетен дефицит в размер на 3% от БВП, като обаче не е обяснено защо е необходим този висок бюджетен дефицит и как той стимулира устойчив икономически растеж. Всъщност няколко основни мерки, заложени в бюджета, изглеждат като фактори, които биха създали пречки пред развитието: въвеждане на 15% ставка по данъка върху печалбата за предприятия с приходи над 1,5 млрд. лв., повишаване на максималния осигурителен доход на 3 750 лв., което е твърде високо и увеличаване на минималната работна заплата и на минималния осигурителен праг на 933 лв., срещу което ССИ се обяви против още през лятото.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg