През първите три месеца на 2025 г. българските домакинства отчитат най-високото годишно увеличение на доходите от поне последните няколко години – 15.2% спрямо същия период на 2024 г.
Средният доход на човек достига 3 271 лв., което на пръв поглед е ясен сигнал за подобряване на икономическата ситуация. Но по-внимателен прочит на данните поставя под въпрос дали тази положителна динамика носи реално подобрение в стандарта на живот.
Средният осигурителен доход продължава да расте
Основният двигател на доходите остава работната заплата, която представлява 56.4% от всички постъпления, следвана от пенсиите с 31.5% и самостоятелната заетост със 7%. Това показва стабилен пазар на труда, но и продължаваща зависимост от трансфери и неактивни доходи – тревожен сигнал за дългосрочната устойчивост на потреблението.
Особено внимание заслужава ръстът от 42.2% при доходите от самостоятелна заетост. Той може да се тълкува двузначно – като сигнал за раздвижване на микробизнеса и предприемаческата активност, но и като принудителна адаптация към затруднен достъп до традиционна заетост.
На пръв поглед, разходите растат с по-нисък темп – 13.3%, но структурата им говори за нещо повече от инфлационен натиск. Храната и безалкохолните напитки запазват водещ дял (30%) и растат с над 14%, което говори за нарастващ ценови натиск в сектора. Следващите най-големи пера – жилище, данъци и транспорт – също се увеличават над средното. Разходите за данъци и осигуровки скачат с над 18%, което вероятно отразява не само ръст на доходите, но и промени в осигурителната тежест или инфлационно индексиране на вноските.
Тревожна е тенденцията в разходите за здравеопазване и образование, които също растат, макар и в по-умерен темп. Това може да означава засилване на личните разходи в сектори, където публичното финансиране не отговаря на нуждите, както и растящо търсене на частни услуги.
С колко са се увеличили доходите ни през 2024 година
Потреблението на храни показва фини, но показателни промени. Хората консумират повече плодове и зеленчуци, но намаляват приема на хляб и тестени изделия – типичен маркер за промяна в хранителните навици или отражение на ценови промени. Консумацията на месо и прясно мляко бележи минимален ръст, което може да сочи възстановяване след предходни ограничения.
В обобщение – номиналният ръст на доходите изглежда окуражаващ, но се "изяжда" от поскъпващия живот. Структурата на разходите остава почти непроменена, което говори за ограничена свобода на избор. Домакинствата продължават да живеят в режим на адаптация, а не на устойчиво повишаване на стандарта.
Остава открит въпросът: ще успее ли политиката на доходен ръст да изпревари нарастващия ценови натиск или ще останем в кръговрата на инфлационно догонване?
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase