Това е една от препоръките на Съвета на ЕС относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на България.
Страната ни трябва да подобри достъпа до здравни услуги, включително чрез допълнително намаляване на преките плащания от страна на пациентите и справяне с недостига и неравномерното разпределение на здравните специалисти с цел повишаване на ефективността, достъпността и капацитета на системата на здравеопазване.
Разходите за обезщетения за социална закрила в България са сред най-ниските в ЕС (18,3 % спрямо средната стойност за ЕС от 26,8 % от БВП през 2023 г.), особено за социално подпомагане, семейни обезщетения и обезщетения за безработица, се посочва в документа. Според него адекватността на минималния доход е доста под средната за ЕС (19,1 % спрямо 56,3% от прага на бедността през 2023 г.). Само 25,1% от краткосрочно безработните лица са получавали обезщетения през 2024 г.
Ограниченият капацитет на системата за намаляване на бедността подчертава необходимостта от подобряване на ефикасността, обхвата и ефективността. През 2024 г. социалните трансфери (без пенсиите) намалиха бедността само с 27,7%, което е под средното равнище за ЕС от 34,4%. Преодоляването на тези предизвикателства би допринесло и за подпомагане на възходящата социална конвергенция в съответствие с анализа на Службите на комисията на втория етап по държави въз основа на характеристиките на Рамката за социална конвергенция

istock
Системите за централно отопление в България често са в лошо техническо състояние и повечето от тях работят предимно с природен газ или въглища.
Българската пенсионна система изостава спрямо страни от ЦИЕ
В България равнището на инвестиции в НИРД е много ниско и те не се разпределят по ефикасен начин, което води до ниско въздействие и ефективност, особено при публичните НИРД. През 2023 г. публичните разходи за НИРД бяха 0,28% от БВП спрямо средно 0,72% за ЕС. Освен това връзките между академичните среди и бизнеса остават ограничени. Последиците от ниското равнище на разходите за НИРД се влошават от това, че публичните средства биват разпределяни между много висши учебни заведения и научноизследователски организации. Тези слабости водят до ниски резултати в областта на иновациите, както е видно от ниския интензитет на патентите и по-ниския от средния за ЕС брой на научните публикации, цитатите и публично-частните съвместни научни публикации.
Затова от Съвета препоръчват страната ни да се бори с енергийната бедност чрез разработване на актуална информационна система за енергийно бедните и енергийно уязвимите домакинства и чрез подпомагането им с целенасочени мерки на политиката. Да насърчава мерки за енергийна ефективност в промишлеността.
Да насърчава въвеждането и внедряването на устойчив градски, публичен и железопътен транспорт, включително чрез ускоряване на развитието на необходимата инфраструктура. Да подобри управлението на водите и отпадъците чрез преодоляване на институционалните слабости и инвестиране в инфраструктура, така че да се гарантира устойчивото използване на ресурсите.

БТА
Да преодолее недостига на работна ръка чрез ефективно прилагане на мерки за повишаване на равнището на заетост на хората с увреждания, хората с по-ниско равнище на образование, ромите и неактивните лица.
Да се укрепи придобиването на умения с цел повишаване на конкурентоспособността и подпомагане на екологичния и цифровия преход.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase