При положителен сценарий, през лятото, ако България е чувствително напреднала с ваксинацията и това ни позволи да посрещнем есента без притеснения от ново затваряне на икономиката, можем да очакваме растежът на БВП да е около три процента за тази година.

Това прогнозира в интервю за БТА старши изследователят в Института за пазарна икономика /ИПИ/ Петър Ганев. При този сценарий, икономиката ни би трябвало от есента да започне да наваксва с добри темпове изгубеното с тенденция до 2022 г. ръстът на БВП да достигне и четири-пет процента, смята експертът.

Икономиката ни със спад в годината на пандемията

Според него, лошият сценарий би бил, ако се окаже, че през есента отново ще трябва да се въвеждат някакви мерки - заради бавна ваксинация, нови щамове или недобра ефективност на ваксините.

istock
istock

Ако има ново затваряне през есента, било то и частично, това ще продължи да притиска потенциала на икономиката ни, коментира Петър Ганев.

Той посочи, че в момента икономическото ни развитие стъпва върху промяната в индустрията в посока по-висока добавена стойност и в промяната в дигиталната сфера. Тези области би трябвало да продължат посоката си на развитие, смята икономистът.

В момента България стои сравнително добре спрямо останалите държави от ЕС. Това се дължи от една страна на факта, че не бяхме ударени толкова силно от първата вълна на пандемията през март - април, и индустрията ни и тогава, и сега не е карантинирана за разлика от Италия, коментира икономистът.

България губи по 100 млн. евро на седмица заради мерките

Той допълни, че тежките мерки у нас по-скоро засегнаха социалния живот. Средното свиване не икономиките на държавите от ЕС ще е около 6 - 7 процента за 2020 г., докато по последни неокончателни данни на НСИ, БВП на България за 2020 г. намалява в реално изражение с 4,2 на сто спрямо 2019 г.

Ако включим и банковия мораториум, процентът от БВП за антикризисни мерки може да надхвърли десет, коментира икономистът. Според него, от макроикономическа гледна точка най-ефективните мерки на правителството са банковият мораториум заради намаляването на тежестта върху ликвидността и мярката 60/40 заради намаляването на потока към бюрата по труда.

Кое пречи на развитието на Северна България

Според Петър Ганев, аргументът кой ще плати цената на кризата не е силен от гледна точка на държавните финанси, а по-скоро е силен от гледна точка на това кой е най-тежко ударен от нея, кой е изгубил работа или е с фалирала компания. Държавата е в добра форма като бюджет, смята икономистът.

Той смята, че от тази криза няма печеливши, дори и в дигиталната сфера, най-вероятно ръстовете биха били по-големи. Може би има някои специфични сектори в производството на лекарства, маски, големите магазини, предлагащи изделия за домашни ремонти, които са печеливши, допълни икономистът.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg