По думите му отлагането на останалите инвестиции също би могло да се окаже с тежка дългосрочна цена, тъй като това са разходите с най-голяма добавена стойност. „Начинът, по който се опитваме да закърпим този бюджет, е с липса на визия за средносрочно развитие на българските публични финанси”, посочи още Кръстев.
„Ако от екипа на финансовото министерство, не могат от август до следващите 3 месеца да си направят прогноза, да си ходят. Разчитам, че поне на голяма част от това, което са си заложили, сами ще си го изпълнят", заяви Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика.
Според него до края на тази година няма дълбоки реформи. "Това не е консолидация, правена с много сериозни структурни промени, а обиране на луфтове тук и там, на буфери, които знаем, че ги има", каза още Богданов и прогнозира, че голямото предизвикателство за правителството ще дойде през 2024 година и 2025.
Фискалният съвет се усъмни в ръста на икономиката
„На днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество ще подкрепим предложението на министъра на финансите за Закона за държавния бюджет. Във всеки случай е по-добре да бъде приет редовен бюджет на държавата, който да действа през 2023 г. Той със сигурност е по-добър от бюджета през 2022 г. Предвижда около 10 млрд. повече приходи и разходи”, заяви Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ.
istock
"Един от рисковете пред бюджета, не само за 2023 г, а и за 2024, е да продължим на калпак да даваме средства в някаква посока, без да преценим истинските нужди", заяви бившият министър на труда и социалната политика Иван Нейков.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg
