Пандемията от коронавирус предизвика спешна промяна в бюджетните приоритети и увеличаване на публичните разходи в повечето държави по света. Обявените до края на 2020 г. антикризисни пакети на глобално ниво надхвърлят 14 трилиона щатски долара.

Независимо от нуждата от гъвкавост и скорост в действията, правителствата трябва да харчат прозрачно, отговорно и с отчитане на интересите на засегнатите страни.

Възстановява ли се икономиката у нас

Това се подчертава в международно сравнително изследване „Бюджетни разходи за борба с Covid: пропуски в отчетността“, обхванало 120 страни и оповестено от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Оценка включва 26 индикатора за слабостите в 4 области – данни и прозрачност, гражданско участие, надзор и отчетност, обясни пред Радио София Лъчезар Богданов, главен икономист в ИПИ.

istock
istock


Няма страна отличник, добре представящите се са 4 държави.

България е в група от 9 европейски страни, които в изследването са частично добре.

Продължава приемът на документи по антикризисните мерки за заетост

По думите на Богданов страната ни се представя добре по отношение на предоставянето на информация за антикризисните мерки, техния размер и потенциални бенефициенти на етапа на планирането и одобряването им.

Понякога информацията е била разпръсната и трудно откриваема. Липсвал е и аналитичен елемент около данните.

Имало е обаче и отпускане на средства за различни мерки с решение на изпълнителната власт без одобрение на Народното събрание.

Не е предвиден и процес на гражданско участие в процеса на промяна в бюджетните приоритети в кризата.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg