Осигуровките товарят работниците и бедните

Планираният дефицит по Държавния бюджет за 2025 г. е 7,1 млрд. лв. Максималният допълнителен дефицит според прогнозата на КТ „Подкрепа“ би бил до 5,9 млрд. лв. повече от заложеното по закон, при условие че не се изпълнят приходите при най-лошия сценарий и се надвишат някои разходни пера, например трансфери към общините. При подобно песимистично изпълнение на приходите и разходите, то дефицитът ще нарасне до 13,0 млрд. лв. Това е прогнозата на КТ „Подкрепа“ за изпълнението на бюджета.
 
При оптимистичен сценарий за приходите (неизпълнение с 4,6 млрд. лв.) и оптимистична икономия в разходите от 4,3 млрд. лв., то бюджетният дефицит ще бъде до 7,5 млрд. лв. – много близо до заложения в бюджета.
 
При втория вариант на оптимистичен сценарий се очаква неизпълнение на приходите в размер на 3,5 млрд. лв. при икономия на разходите в размер на 4,3 млрд. лв. При него се очаква бюджетният дефицит да достигне 6,4 млрд. лв., което е с 0,7 млрд. лв. по-малко от дефицита, заложен по закон.

Основните причини за тенденцията за увеличаване на дефицита в осигурителните системи са две.
 
Първата е ниският таван на осигурителния доход. До 2000 година не е имало таван на осигурителния доход. През 2001 и 2002 година максималният осигурителен доход е десеткратния размер на минималния осигурителен доход. От 2003 година до сега максималният осигурителен доход се намалява, като през 2024 година е 4 пъти минималния осигурителен доход.
 
Втората основна причина е размерът на осигурителните вноски, като все по-голяма тежест се прехвърля от работодател към работник. През 1998  година (трета категория труд) общата ставка за осигурителните вноски към НОИ е била 39%, като тежестта за работещия от общата ставка е била 5,13%. През 1999 година осигурителната ставка за вноските към НОИ е 35,7%, въвежда се и здравноосигурителна вноска в размер на 6%. Тежестта за работещите е 2,8% от осигурителната вноска към НОИ и 20% от здравноосигурителната вноска.

След 2000 година започва намаляване на ставките за осигурителните вноски към НОИ и постепенно увеличаване на тежестта към работещите и намаляване на тежестта на работодателите, като  2024 година осигурителните вноски към НОИ са вече 24,3%, от които от заплатата на работника се начисляват 43,54% или ефективно – 10,58%. През 2009 година здравно-осигурителната вноска е повишена на 8%, като работещия поема 40% от ставката или 3,2% ефективно върху брутната заплата.
 
По отношение на здравноосигурителната система, то тя страда от подобна системна грешка. Постоянно нараства броят на лечебните заведения, водещ освен до съществен недостиг на персонал, но и до нарастващ финансов недостиг за гарантиране на достъпа до качествено и достъпно здравеопазване. Лечебните заведения са концентрирани несиметрично, за да се предлагат своевременна здравна услуга. Паралелно, цените на консумативите и лекарствата са едни от най-високите в Европа. Държавата постоянно води неравностойна борба с източването на здравната каса. Тук се налага спешна смяна на модела, свързан със задължителното здравно осигуряване, в противен случай недостигът, подобно на социално-осигурителната система, ще продължи да расте до нива на неуправляемост. Вече се чуват призиви за поредното увеличение на здравната вноска, защото здравната система фактически е подчинена на „печалбата“, а не на добрата услуга.
 
Осигурителната система, която работи на солидарен принцип, ще продължи да трупа устойчиво нарастващи дефицити, докато облага само ниските доходи, а високите доходи продължават да не поемат своята солидарна част.
 
Предвид официално отчетения статистически постоянен ръст на работещите бедни, високият процент на домакинствата в риск от бедност и увеличаващите се подоходни неравенства, то правилната политика е да не се прехвърля повече тежест към работещите, а системата да започне да залага все повече на солидарния принцип и обществената отговорност на хората с високи доходи.
 

І. ПРИХОДИ
 
При използване на два метода (на база историческо изпълнение на събираемостта и на база приход, като дял от БВП за последните три години към 30 юни на текущата година и към 31 декември) за прогнозиране на очакваното изпълнение на приходите в Държавния бюджет за 2025 година, на база на направените от КТ „Подкрепа“ изчисления, може да се очаква, че приходите ще бъдат между 46,4 млрд. лв. и 51,6 млрд. лв., при заложени в закона 55,2 млрд. лв.

Минималната заплата за догодина ще бъде 50% от средната

Ефект върху приходната част пряко имат икономическите и политическите процеси и решения.
 
Следва да се вземат предвид продължаващата рецесия във водещите държави в Европа, изнасянето на индустриални производства извън ЕС, непредсказуемата икономическа политика на САЩ, икономическите решения за закриване или откриване на нови производства, промените в инвестиционните намерения, труднопредсказуемите енергийни цени, спада на индустриалното производство у нас, намаляването на покупателната способност на домакинствата, намаляване на потреблението в количества, евентуално съкращаване на разходи от предприятията, допълнителните разходи на фирмите (статистически около 2% от приходите) за въвеждане на еврото в България, очакванията от повишени рискове за влошаване на икономиката, не на последно място – от предприеманите от Правителството мерки за овладяване на цените на основни стоки и др.
 
Неизпълнението на приходната част се очаква да е в диапазона от 3,5 млрд. лв. до 8,2 млрд. лв., което представлява от 85% до 94% изпълнение на приходите.
 
Данъчните приходи, при заложени по закон 48,2 млрд. лв. и се очаква да се изпълнят от 86% до 92%, което е неизпълнение в интервала от 3,8 до 6,6 млрд. лв.
 
При неданъчните приходи може да се очаква неизпълнение от 0,8 до 1,5 млрд. лв., което е изпълнение на плана в диапазон от 78% до 88%.
 
Неданъчните приходи по закон са 7 млрд. лв., като се очаква приходите да са между 5,5 и 6,2 млрд. лв.
 
При неданъчните приходи има прекалено много условности, особено по отношение на доходите и приходите от собственост, предвид възможностите на Правителството да извърши продажби на имущество до края на годината, които пряко влияят върху размера на прихода.

ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
 
Най-голямото се очаква да е неизпълнението на приходите, свързано с ДДС.
 
Очакваното изпълнение на ДДС, при заложени 24,8 млрд. лв. ще е в интервала 19,7 – 20,7 млрд. лв., което представлява изпълнение от 79 до 83%, или по-малко приходи в размер от 4,1 до 5,1 млрд. лв.
 
ДДС е изцяло базиран на потреблението на облагаеми стоки и услуги. В края на 2024 година и до приемането на бюджета в началото на 2025 година редица икономисти предупреждаваха, включително и КТ „Подкрепа“, за надценяване на заложената събираемост на ДДС.
 
При този прогнозен Брутен вътрешен продукт и останалите параметри от прогнозната макрорамка беше ясно, че ще бъде трудно, даже неизпълнимо достигането на подобен приход.
 
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК
 
Очаква се корпоративният данък да се събере, като се вземе предвид авансовото плащане на данък от банките в размер на 500 млн. лв. за 2026 г., през м. юни 2025 година, но това естествено ще доведе до ефекти върху прихода от него през 2026 година.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase