В очакване на ключово решение за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г., България вече се готви за един от най-видимите етапи на прехода – отпечатването на първите си евробанкноти.
Управителят на Българската народна банка, Димитър Радев, в интервю за списание Мениджър, очерта основните елементи от този процес, както и мерките срещу ценова спекула, нажежаване на имотния пазар и рисковете от прекомерна кредитна експанзия.
По думите му, производството на евробанкноти се координира от Европейската централна банка и подлежи на строги изисквания по отношение на качество, сигурност и съвместимост.
Защо банките не искат дигитално евро
За началния етап на прехода, първите количества ще бъдат предоставени на заем от централни банки на вече присъединили се страни. Успоредно с това, БНБ ще се включи в съвместния производствен пул на Евросистемата и ще започне самостоятелно отпечатване на евробанкноти.
Според Радев, всички необходими количества ще бъдат налични още преди 1 януари 2026 г., за да се гарантира плавен и организиран преход към новата валута без прекъсвания в паричното обращение.
Особено внимание ще бъде отделено на отдалечените и слабо обслужвани населени места, където „Български пощи“ ще съдействат за достъп до евровалутата при липса на банково присъствие. В преходния период ще действа двойно обращение – левът и еврото ще са едновременно законно платежно средство, което ще улесни адаптацията на гражданите и бизнеса.
Радев: Да твърдиш, че еврото няма да вдигне цените, е подигравка с хората
Паралелно с логистичната подготовка за новите банкноти, институциите ще следят отблизо ценовата динамика и ще се борят срещу опитите за спекула. От 8 август 2025 г. започва задължително двойно обозначаване на цените, което ще продължи до края на 2026 г. Надзорът ще се извършва от Комисията за защита на потребителите, НАП и Комисията за защита на конкуренцията, с координацията на Министерския съвет. Целта е ясна – да се гарантира честно конвертиране на цените и да се предотвратят нелоялни търговски практики.
Темата за имотния пазар също е в полезрението на БНБ. Въпреки че намаляването на минималните задължителни резерви от 12% на 1% ще освободи ликвидност, това не означава автоматично, че средствата ще се влеят в пазара на недвижими имоти.
Кои печелят най-много от приемане на еврото
Радев подчертава, че решението за кредитиране зависи от регулации, анализ на риска и икономическа обоснованост. От страна на БНБ ще продължи внимателно наблюдение върху кредитния пазар и, при необходимост, ще се използват макропруденциални инструменти за овладяване на потенциални рискове.
Основната цел според управителя на централната банка остава финансова стабилност. Според него устойчивият растеж на кредити и цени трябва да бъде базиран на реални икономически фактори – доходи, заетост, платежоспособност, а не на спекулативни очаквания или краткосрочни ценови сигнали.
В заключение, преминаването към еврото е не просто технически процес, а стратегическо преминаване към по-дълбока интеграция в европейската парична и финансова система. С него България не губи суверенитет, а придобива институционален глас в решения, които и досега са я засягали пряко. Производството на български евробанкноти ще бъде символ на тази нова роля – и тест за техническа, институционална и обществена готовност.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase