Средната заплата в София двойно по-висока

Значителното икономическо раздалечаване между София и останалата част на България през 21-ви век превръща българската икономика в икономика на две скорости. Заетостта извън София се намира в траен застой след кризата от 2009 г. Следователно отношението заетост-население извън София се възстановява само частично, като основен фактор за „възстановяването“ е демографският. Това показва анализът "История за три икономики" на Съветът за икономически анализи.

Извън София и околността се наблюдава сериозно разминаване между ръста на местния БВП и ръста на трудовото възнаграждение. Трансферите от ЕС са насочени основно към София или по-малки общини с ниска безработица, отколкото към местни пазари на труда с потисната икономическа активност.

Фискалните трансфери от централния бюджет реагират слабо на задълбочаващите се регионални икономически неравенства, като се наблюдава относително ниско ниво на споделяне на рисковете между регионите.

Докато в началото на 21-ви век София и околността не се различава особено от останалите области в страната по тези показатели, то през 2019 г. средната работна заплата е почти двойно по-висока, а отношението заетост-население е с поне 20 процентни пункта по-високо за София и околността в сравнение с останалите области. Тези увеличаващи се разлики се дължат както на динамиката по време на икономическия бум в периода 2004-2008 г., така и на периода на възстановяване след кризата от 2009 г.

Тъй като областите извън София и околността имат различно по големина население в трудоспособна възраст, регионалните икономики извън София и околността са разделени в различни групи, обясняват авторите на анализа. Тези регионални групи вземат под внимание относителния дял на населението в трудоспособна възраст във всяка регионална икономика Конкретно, областите извън София и околността са разделени на две групи въз основа на дeлa от населението в трудоспособна възраст във всяка област, което живее в общини с висока безработица. Поради тази причина едната група области е наречена „области с ниска безработица“, а втората група – „области с висока безработица“.

За отношението заетост-население е важно да се отбележи, че същите тенденции се наблюдават и в данните от трите Преброявания от 2001 до 2021 г. Според Преброяване 2021 отношението заетост - население в трудоспособна възраст е около 77% за София и околността, 64% за групата области с ниска безработица и 57% за групата области с висока безработица, спрямо, съответно, 55%, 49% и 46% според Преброяване 2001. По отношение на дела на икономически активното население в трудоспособна възраст (който включва както заетите, така и безработните), според Преброяване 2021 този дял е 81% за София и околността, 72% за групата области с ниска безработица и 67% за групата области с висока безработица, спрямо, съответно, 71%, 73% и 75% според Преброяване 2001. Следователно различните нива и увеличаващите се разлики между София и останалата част на страната най-вероятно не  се дължат на по-голям сив сектор извън София или на административни грешки, свързани с измерване на текущото население или на фирмената заетост по области, посочват анализаторите.

Все повече хора пред пенсия остават без работа

По отношение на еврофондовете, София е най-големият бенефициент на глава от населението за целия период 2007-2019 г. Във втория програмен период след 2014 г. се наблюдава известно настигане по отношение на трансферите към групата по-малки общини с ниска безработица. За най-големите градове извън София и групата малки общини с висока безработица европейските трансфери на глава от населението са трайно ниски за целия период. По отношение на трансферите от централния бюджет, най-интересната особеност е тяхната нестабилност по отношение на групите на по-малките общини, особено – на тези с висока безработица.

Заради изводите в доклада икономистите отправят и следната препоръка - в България е необходимо провеждането на всеобхватна регионална икономическа политика. За да бъде реализирана такава всеобхватна регионална икономическа политика, е необходима по-голяма координация между европейското финансиране и политики от централния бюджет. Разработването на такава икономическа политика е функция на допълнителни икономически анализи, включително по отношение на регионалните ефекти на различни национални политики, както и на ефективността на различни видове регионални политики в българския контекст.

Все пак една първа стъпка, която изглежда естествена на фона на представените в настоящия анализ факти, е обособяването на София и околността в отделен регион за планиране, подобно на други държави от Източна Европа. Това обособяване на регионалната икономика на София би увеличило значително ефективността на бъдещи регионални икономически политики в България, което от своя страна би позволило както на София, така и на останалата част от страната да растат с по-бързи темпове.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg