Да! – предварителният договор наистина може да бъде възприет като основа на окончателния, но той не се сключва само за да внесе прозрачност в отношенията между страните, той е много повече от просто и само проектодоговор.

От юридическа гледна точка предварителният договор е съществена правна фигура, а от фактическа е застраховка да не ме прецакат. Следващите редове ще обърнат внимание на най-често срещаните случаи на предварителни договори.

1. Предварителният договор е познат в практиката още като обещание за продажба. Важно е да запомня, че независимо от заглавието на договора, неговата същност се определя от клаузите вътре в него, а не от името му. Целта на предварителния договор е обещание в един бъдещ момент да се сключи окончателен договор. Така че самият предварителен договор представлява по своята същност едно правно обещание.

2. Предварителният договор може да се определи като договор с подготвителен характер. Има няколко случая, в които се сключват предварителни договори, но целта им винаги е една и съща – своеобразна застраховка на моя интерес, т.е. страните по договора искат да постигнат сигурност в отношенията си.

pixabay.com

3. Предварителният договор все пак е договор. За да има реално сключен предварителен договор, трябва да има постигнато съгласие между страните. В договора трябва абсолютно недвусмислено да се разбира какво желаят да постигнат страните, какво си обещават.

4. Във всеки договор се съдържат права и задължения за страните. Задължението тук е сключване на окончателен договор. Правото – да се изисква това изпълнение, т.е. сключването на окончателния договор.

5. Въпреки наименованието си “предварителен”, този договор си е напълно годен да породи права и задължения, понеже това е по принцип и на практика основната цел на всеки договор. Т.е. въпреки че е “предварителен”, той все пак е задължителен. Обвързва сключилите го страни и между тях той има силата на закон.

pixabay.com

6. Предварителният договор подготвя сключването на окончателния, това означава няколко неща:

- Първо, предварителният договор не трябва да противоречи на закона и добрите нрави (уважение към насрещната по договора страна).

- Второ, той трябва да съдържа съществени уговорки относно сключването на окончателния договор. Изричното наличие на тези съществени уговорки по повод сключването на окончателния договор е едно от изискванията за действителност на предварителния договор.