През миналия месец банките в България са отпуснали на бизнеса кредити за 915.3 млн. евро. От тях само 29.6% са били в лева, сочат предварителните данни на БНБ.

Това, че бизнесът търси кредитиране основно в евро отразява както по-добрите лихвени условия, така и силното отваряне на икономиката на страната към външните пазари.

Има значителен ръст спрямо септември, когато бяха отпуснати кредити за 856.6 млн. евро, като повишението идва изцяло от кредитите в евро, които нарастват с 11.7%. в същото време кредитирането в лева се свива с 3.2%.

Лихвените нива се покачват, както по кредитите в лева, така и по тези евро. При първите средната лихва през октомври е била 8.57% при 8.41% през септември. Средната лихва по кредитите в евро се увеличава с 30 базисни пункта, до 8.28%, което отразява както повишените рискове от дълговата криза в еврозоната, така и увеличеното търсене на вътрешния кредитен пазар.

Потребителските кредити в евро са по-малко търсени и представляват под една трета от всички отпуснати през октомври заеми в сектора, които са в общ размер на 184.2 млн. евро или с 3.1% повече от предходния месец.

Както и при бизнеса, новите кредити за домакинствата поскъпват. Средната цена на потребителските заеми в лева се повишава през октомври с 13 базисни пункта, до 11.71%. Заемите в евро поскъпват с 5 базисни пункта, до средно 9.4%.

При новите жилищни кредити през октомври има значителен спад в обема с над 30%, до 85.1 млн. евро, като тук лихвите в лева намаляват с 38 базисни пункта, до средно 8.07%. Жилищните кредити в евро обаче поскъпват с 30 базисни пункта, до средно 7.93%.

През октомври годишният процент на разходите по потребителските заеми евро се покачва с 20 базисни пункта спрямо предходния месец, до 10.72%. ГПР по жилищните кредити в евро се покачва с 51 базисни пункта, до 8.75%.

В същото време цената на потребителските заеми в лева нараства със 17 базисни пункта, до 13.27%, а жилищните кредити в лева поевтиняват с 24 базисни пункта, до 8.71%.

Видно е, че увеличението на цените на кредитите в евро е по-голямо от това при деноминираните в левове.

През последните месеци чуждестранните банки ограничават кредитирането на субсидиарите си в България. Тази политика не е насочена само към нашата страна и отразява стремежа на финансовите институции да намалят размера на активите си, за да изпълнят новите изисквания за основен капитал от 9%.

В същото време ограниченото вътрешно търсене и големият приток на депозити, накараха субсидиарите да изплатят голяма част от задълженията си към банките майки. През 12-те месеца до края на септември българските банки са върнали заеми в размер на 937 млн. евро.

Ако в България не действаше режим на валутен борд ограниченият достъп до външен ресурс за банковата система, съчетан с изплащането на задълженията на банките майки щеше да доведе до поевтиняване на лева. Но въпреки борда, резултатът от тази тенденция ще е повишаване на инфлационния натиск. Той вече е видим в покачването на лихвените нива по кредитите.

 

Колко скъп имот може да си позволите - сравнете офертите за ипотечни кредити.