Пикът на лошите кредити в България предстои, сочи анализът на УниКредит Булбанк за банковия сектор в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и по-специално за България.

Данните бяха представени пред български медии от главния икономист на УниКредит Булбанк (UniCredit BulBank) Кристофор Павлов на годишната конференция на Юромъни (Euromoney) във Виена. 

В страни като Полша, Чехия, Словакия и Словения, в които процесът на възстановяване е по-напреднал, пикът на лошите кредити вероятно вече е преминал през втората половина на 2010 година, посочи Павлов. В останалите страни от ЦИЕ обаче, включително и в България, пикът на лошите кредити се очаква да бъде през тази година.

В България банките остават добре капитализирани поради възприетия от БНБ подход на поддържане на по-строги изисквания за ликвидност и капитал в годините на бума на кредитиране.

Оценките на УниКредит сочат, че десетте най-големи банки могат да се справят с нарастване на лошите кредити дори до 20 процента без необходимост от допълнителен капитал. Не очакваме това да се случи, но това показва колко стабилен е секторът, отбеляза Павлов.

Той прогонзира увеличение на лошите кредити до 15 на сто през 2011 година, докато за септември 2010 година, по данни на БНБ, лошите кредити са били 10,6 процента. Според наредба 9 на българската централна банка за лоши се приемат кредити с просрочване на плащанията над 90 дни.

Според анализа на УниКредит банковият сектор в ЦИЕ е бил засегнат от кризата, но масовото изтегляне на депозити от банките е било избегнато и никоя от страните в региона не е претърпяла криза на платежния баланс.  Затягането на достъпа до
външно финансиране и увеличената цена на риска са се превърнали в двигатели на структурна промяна с дългосрочен ефект за региона. 

За да отговорят на намаления достъп до външно финансиране повечето банки прибягват до  агресивни кампании за набиране на депозити от вътрешни източници. Ожесточената конкуренция за депозитите е създала стимули за увеличаване на нормата на спестяванията, отчитат анализаторите. 

Нормата на вътрешните спестявания за периода 2004 - 2008 г. средно е 14 процента, като нараства до 23 процента през първите девет месеца на 2010 година.

Забавянето на икономическия растеж и спадът във външната търговия са довели до влошаване на качеството на корпоративните кредити, каза Павлов. Проблемите в обслужването на кредитите за домакинствата пък са предизвикани от спад в заетостта и забавянето на нарастване на доходите. 

В България предоговорените кредити са по-малко от 3 процента от общия им обем, като намаляват през третото спрямо второто тримесечие на 2010 година.

Предоговорените кредити са около 4 процента в Румъния, 25 процента в Латвия и 38 процента в Украйна. Най-ниско е нивото на предоговорени кредити в Чехия - 0,5 процента. 

През 2011 г. ще се нормализира кредитирането както при корпоративните, така и при домакинствата, но докато в другите страни от региона основен двигател на кредитния растеж ще бъдат корпоративните кредити, то в България ще има изравняване на двата сегмента, отбеляза Кристофор Павлов. 

Потенциал за растеж в България има при ипотечното кредитиране, което в страната е на доста по-ниски нива (около 14 процента), отколкото в страните от Западна Европа (около 50 процента). При потребителския кредит задлъжнялостта у нас е по-висока и не се очаква значителен ръст, отчитат експертите на УниКредит Булбанк.

Предизвикателството пред банките в България през 2011 г. ще бъде дали ще съумеят да не прехвърлят увеличената цена на риска върху цената на кредита за клиентите, посочва Павлов. 

Банките трябва да се справят с нарастването на разходите си, без да увеличават цената на кредита, защото тя е достатъчно висока и няма потенциал да расте, обясни анализаторът.

В момента банките у нас увеличават спреда между лихвите по кредити и по депозити и в момента той е 5,14 процента, докато за 2009 г.  е бил 4,93 процента. Уникредит Булбанк очаква спредът да спадне до 4,5 процента през 2011 година.