„Икономика и финанси” бе първата кръгла маса, която бе инциирана от стартиратала днес „Инициатива 2020”. Идеята на проекта е чрез масово участие на цялото общество да бъде изработена програма за решаване на ключовите за обществото проблеми. DarikFinance.bg вече съобщи за началото на инициативата и за конкретните проекти по нея.

Организацията на инициатива е на Фондация Кредо Бонум, Фондация Капитал и Центъра за либерални стратегии и се подкрепя от Световната Банка. Медийни партньори са Дарик радио, DarikFinance.bg, вестник 24 часа, вестник Капитал, Канал 1 и re:tv.

В първите дебати днес финансови експерти, анализатори, представители на неправителствени организации се фокусираха изцяло върху световната криза, нейното развитие и отраженията й върху България.

За излизане от рецесията не помага толкова финансовия сектор, колкото реорганизацията в реалния сектор. Трябва да се работи и по двата сектора, но трябва да се знае много добре къде да бъде акцентът, сподели на форума експерт от Световната банка. За развитието на кризата той посочи два „крайни” сценария. Според песимистичния, рецесията ще бъде трайна и дълбока - около 10 години. При този сценарий богатите страни натрупват големи дефицити, които могат да доведат до нова криза точно в края на периода около излизането.

При този сценарий безработицата може да скочи до 15% в страните от Европа, а някои от първите програми на МВФ в страните от Източна Европа може и да пропаднат. За САЩ огромните средства, които се отпускат за спасяване на икономика, може да се окажат недостатъчни, каквито гласове се чуват напоследък. И ако се окаже, че допълнителните суми са големи, а политически е трудно те да бъдат одобрени, може този, а и бъдещите пакети да пропаднат, поясни за най-негативния сценарий експертът от Световната банка.

При оптимистичния сценарий, пакетите в САЩ започват да работят. При наличието на достатъчно воля за следващ пакет, ако такъв се налага, което е почти сигурно, пазарите отчитат всичко това и започват да се възстановяват. Още повече, че пари има, но те се задържат заради кризата, вметна финансистът. По думите ми при бързото излизане от кризата пакетите на МВФ ще дадат достатъчно сигурност в Източна Европа.

Има индустриални сектори в Западна Европа, където сега се затварят фабрики и на някакъв етап това производство ще трябва да се появи. И това няма да стане в Западна Европа, защото е било на високи цени, а може да стане в Източна Европа. За да стане това в България, трябва да бъдат извършени структурни реформи. Страната има възможност не само да запази равнището отпреди кризата, но и да го надскочи много, ако бъдат направени тези реформи, които да привлекат тези индустрии. България трябва да се концентрира върху борбата с корупцията и усвояването на фондовете, подобряване на средата за правене на бизнес и демографията на страната, допълни представителят на международната финансова институция.

Български финансист, съветник на висш банкер, направи сравнителен анализ на българските макроикономически показатели с тези на страните от ЦИЕ и на световната икономика. Като от изводите, които направи, бяха опровергани и няколко мита, които непрекъснато се свързват с България.

Оказа се, че девалвирането на дадена местна валута не подкрепя конкурентоспособността, още повече, че от Източна Европа само Полша е по-малко надценена от България. „За да се разбере дали сме конкурентни, всеки трябва да си зададе въпросът, може ли да продава услугата си. Реалният измерител е пазарният дял, а нашият пазарен дял от 1999 г. насам във вноса на Европа чрез еврозоната и целия ЕС расте непрекъснато. Ключовият въпрос е защо не нараства по-бързо и кое пречи, и това не е валутният режим”, посочи финанистът.

Брутният външен дълг също се оказва, че не е основен проблем, въпреки схващанията, че България и страните от ЦИЕ са с големи нива на брутния външен дълг. Според представени данни България и източноевропейските държави са значително по-назад в скалата на най-задлъжнелите европейски страни.

„Ние няма смисъл да се сравняваме с Аржентина, а с борда в Хонг Конг. Защото вероятността Хонг Конг да направи монетарен съюз с Китай е толкова голяма, колкото България да направи монетарен съюз с еврозоната”, посочи експертът за българския валутен борд.

За въвеждането на еврото в България обаче съветникът каза, че влизането в еврозоната ще бъде трудно, защото тя не е проектирана в нея да влизат малки и по-бедни страни. „И понеже вратата е направена за големите, а не за страни като нашата, на нас в момента ни е много трудно да се бутаме през нея и трябва да чакаме, или да бутаме, за да се отвори нова врата”, категоричен бе финансистът.

Другият проблем е за еврозоната е, че тя не е проектирана да менажира финансови кризи, а при този несъвършен дизайн самите страни членки няма да са склонни да приемат нови. Трябва да се отчита и бюрократичния интерес на ЕЦБ, допълни експертът.

В качеството на експерт, представител на изпълнителната власт припомни, че един от изводите, който се прави около огромните интервенции в САЩ и Западна Европа е, че на този етап те не са помогнали за отпушването на кредитните канали и стопанската активност.

„С това не искам да кажа, че няма да помогнат, но ефектите на този етап са заместващи. Едни огромни дупки във финансовите институции бяха попълнени с публични фондове и това го казвам заради думите, че ние не правим нищо. Нека привържениците на интервенциите да се замислят къде беше интервенирано и какъв беше ефектът”, сподели финансистът.

Според него един от големите рискове в средносрочен план е разстройването на публичните финанси, което ще забави излизането от кризата. Още повече, че при задълбочаване на кризата това ще се пренася все повече върху публичните финанси. „Съществува риск тогава, когато другите сектори тръгнат нагоре, публичните финанси да имат задържащо въздействие”, предупреди експертът.

Той посочи, че 16 от общо 27 страни в ЕС, ще влязат в процедура на свръхдефицит. При това някои от тях няма да могат да излязат от това положение и в средносрочен план.

„Кое е доброто на кризата? Кризата е принудителна предпоставка да направим структурни реформи, които сравнително високият растеж забави”, съгласи финансистът с изказалите се преди него анализатори.

** Не цитираме имената на авторите на изказванията заради тяхното желание да бъдат анонимни