Около 100-150 млн. лв. е размерът на средствата, които бихме могли да инвестираме, за да се върнем към онова тегло на инвестиции в акции на българския капиталов пазар, каквото сме имали и преди. Това казаха представителите на пенсионни дружества по време на кръглата маса с потенциални нови емитенти, организирана от Българска фондова борса с медийното партньорство на DarikFinance.bg.

Ние държим почти до тавана на лимита си депозити в банки и при един възходящ тренд на пазарите, половината от тези пари имаме готовност да ги инвестираме на капиталовия пазар, при това не само в акции, но и в конвертируеми облигации, които не знам защо толкова се подценяват, каза Страхил Видинов от ПОД Алианц България.

Той обърна внимание и на възможността, която дружества със специална инвестиционна цел биха могли да използват за финансиране през борсата на дългосрочни проекти. Всичко, свързано с оползотворяването на възобновяеми източници на електроенергия, изостря вниманието на инвеститорите. Наред с това неизползван остава потенциалът на вторичното предлагане на акции, при което дружествата могат да изкупят апетитни конкурентни компании.

Остават в сила и старите критерии, които пенсионните фондове търсят от дружествата, предлагащи свои акции на БФБ – free float от поне 20% и "прозрачен" мениджмънт. Дивидентната политика също е от значение за пенсионните фондове, стана ясно от изказванията по време на кръглата маса.

Активите на пенсионните фондове в България вече надхвърлят 3 млрд. лв. и около 1 млрд. лв. от тях са инвестирани извън страната. Причините за това са българският капиталов пазар и неговият мащаб, посочи Даниела Петкова от ПОК Доверие.

Отвори се ножица между темповете на нарастване на активите на пенсионните фондове и темповете на развитие на капиталовия пазар. От тук нататък разликата само ще се увеличава. Очертава се едно бъдещо нарастване на активите на пенсионните фондове, което означава, че пазарът трябва да създаде възможности.

Акцентът винаги е бил чуждестранните инвеститори и това как да ги привлечем, а истината е, че трябва да се премине през няколко фази, допълни още Петкова. Стратегическата роля на пенсионните фондове е в този междинен етап на спомагане за разрастването на пазара.

Ние очакваме с нетърпение нови емитенти, защото при сегашните мащаби на капиталовия пазар може да се каже, че сме стигнали в точката, при която нямаме какво повече да вложим в съществуващото. Позициите и компаниите, които сме отчели като интересни и сме инвестирали в тях, те не само са стигнали до тавана на индивидуалните инвестиционни решения на всеки от пенсионните фондове. Увеличаване на броя на новите компании ще доведе автоматично до възможност за пенсионните фондове за инвестиция.

Някои от основните показатели и критерии, на които основаваме нашите решения дали да инвестираме в такива компании, са на първо място структурата на собствеността на компанията. Имаме много силни притеснения и нежелание да инвестираме, ако тази структура на собствеността не е изцяло ясна и прозрачна както от гледна точка на това кои са собствениците, така и каква е явната и скрита свързаност между собствениците, защото това е условие за поява на конфликт на интереси в бъдеще в тази компания.

На второ място искаме да знаем качеството на мениджмънта на компанията и това е най-важният критерий. В това число прогнозите, които мениджмънта дава за развитие на компанията. Не е рядко срещано когато анализираме прогнози, които публична компания е оповестила на база на съществуващи резултати, да се натъкнем на различия, каза още шефката на ПОК Доверие.

Не смятате ли, че когато конюнктурата на пазара дръпне, депозитите няма да компенсират закъснението ви за влизане на позиции в акции, закачливо попита пенсионните фондове Огнян Донев от Софарма АД.

Според него някои от компаниите на БФБ ще възстановят пазарните си позиции до 2- 3 години, докато други никога няма да успеят да се съвземат. Не може една компания да плува по течение на конюнктурата. За някои компании това е може би най-добрата цена, която ще имат. Един креативен мениджмънт с визия и активна политика за присъствие в собствения си отрасъл би могъл да бъде изпреварващ конюнктурата на пазара.

Не аз съм вземал решението компанията, която представям, да стане публична. Тя беше публична още в момента, когато беше държавна собственост, разказа Донев. Той не скри, че и тогава е имало големи съмнения към новите мениджъри. Влизат нови хора, непознати, извършва се приватизация. Хората си казваха, че най-вероятно ще нарежем машините за скрап и ще отидем в Кипър.

През януари 2001 година капиталът на Софарма АД бе 6 млн. лв. , а около 10 месеца цената на акция варираше около 1.80 лв. за лот. Последваха 11 пъти увеличение на капитала, който стана 132 млн. лв. , а курсът на акциите е 4.10 лв. Без капиталовия пазар моят мениджърски екип нямаше да осъществи и част от това, което направихме през последните 10 години. Разбира се трябва да благодарим и на банковия сектор. Едва в последната година-две забелязваме внимание и от страна на родни инвеститори, най-вече от страна на пенсионните фондове, до преди това компанията представляваше интерес главно за външни инвеститори.

Според Камен Колчев от Елана няколко са препятствията, които пречат на пазара да върви напред. Ликвидността и липсата на инвеститори са основният проблем.

Наличните обеми на БФБ са прекалено малки за външните инвеститори. Малките портфейлни инвеститори също имат спирачка, наречена Централен депозитар. Те нямат достъп до българския пазар въпреки успешното въвеждане на XETRA. Липсва катализатор, какъвто беше БТК. Когато телекомуникационната компания бе листната на борсата, това повлече крак и след него се появиха Монбат АД, Каолин АД, Девин АД и други.

Всеки, който дойде на борсата, привлечен от такава компания, ще си купи и от още 5-6 позиции на пазара, изтъкна още Колчев.

През годините се отчита силен ръст на IPO-сегмента в глобален аспект. През 2003 година 850 са сделките за първични предлагания, като с тях е набран ресурс от 50 млрд. долара. През 2004 година броят на сделките се удвоява до над 1 500, с обем 130 млрд. долара. Това продължава до пика през 2007 година, когато са регистрирани 2 000 на брой листвания за над четвърт трилион долара. Статистиката извади Даниел Ганев от Карол Капитал Мениджмънт.

IPO-активността е в пряка зависимост с тренда на борсата . Сегментът пострада през 2008 година, но въпреки това активността не е секнала напълно. Дори през тази година имаше 760 листвания в света, които набраха 100 млрд. долара. В момента забелязваме възобновяване на интереса буквално с всеки изминал ден. През третото тримесечие в Европа има 44 подобни сделки, които са събрали над 2 млрд. евро от публичното предлагане.

Добър пример за листване през тази година бе най-голямото IPO в Европа, което се случва на един от нововъзникващите пазари – Полша. Там бе листната енергийната компания PGE, с което бяха набрани 1.4 млрд. евро, цената бе фиксирана на горната граница по време на бук билдинг процеса, а презаписването беше 7 пъти.

Активизират се публичните предлагания в Русия и Китай, като изместване се наблюдава по-скоро към Централна и Източна Европа и Азия, за сметка на Западна Европа. Инвестиционният климат се подобрява, което благоприятства плановете за нови листвания на борсата, както в нашия регион, така и в България.

Има ли значение размерът на емисията, за да се породи инвеститорски интерес по време на IPO? Защо БФБ, а не дялово инвестиране? Колко му струва на едно дружество да е публично? Това пък бяха въпросите на потенциалните нови емитенти, поканени на кръглата маса от Българска фондова борса.

24 непублични компании, потвърдили участие, дадоха заявка за евентуално отваряне към инвеститорите на борсата и чуха на няколко пъти от представители на инвестиционните посредници, че сега не е време за излизане на пазара, но моментът е много подходящ за започване на подготовката, ако дружеството е узряло за публичност.

На Българска фондова борса има около 150 много силни компании, които привличат интереса на големи инвеститори. За да се върнат чуждестранните капитали обаче, трябва да бъде преодоляна липсата на достатъчно финансови инструменти, приемлива ликвидност и адекватни обеми.

Това е причината да търсим диалог с непубличните компании, които биха могли да дадат по-голямо разнообразие, а с това и по-добър облик на борсата, обобщи изпълнителният директор на БФБ Бистра Илкова.

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!