Да, кризата тепърва ще се усеща в България. Но криза на какво? Криза на банките, подобна на САЩ и Европа? По-скоро не. Нашите банки никога не са боравели с надстроечни инструменти, за да могат да изгърмят по този начин. Банките в САЩ са спекулирали с десетки сложни книжа, за да извлекат максимална доходност по време на възхода на пазара на недвижими имоти. Тук такъв филм няма. Единствената опасност за икономиката, която може да се очаква от банковия сектор, е затягане на кредитирането. Това по-скоро идва обаче като предпазна мярка, отколкото като мярка поради липса на ликвидност и недоверие в стопанските субекти.

Криза в недвижимите имоти? Да, може и да има корекция в цените на някои недвижими имоти (некачествено строителство, панелки, презастроени квартали), но надали ще е с мащабите на тази от чужбина. Българинът така и не достигна дотам, че да спекулира масово с недвижими имоти. Какво се случи в САЩ? При ниските лихвени проценти се появиха институции, които започнаха да отдават ипотечни кредити без каквото и да е обезпечение. Всички вкупом се втурнаха да купуват недвижими имоти с надеждата да ги продадат след време на по-висока цена. Междувременно обаче цените на недвижимите имоти започнаха да падат, а централната банка вдигна ОЛП и естествено, започнаха просрочията на ипотеките. Тук да познавате някой, който да е изтеглил жилищен кредит без минимално обезпечение?

Криза в Европа? Това вече е сериозна заплаха. Още отпреди да влезем в ЕС нашата икономика се обвърза сериозно с тази на Европа. Какво общо има обаче кризата в Европа с нашата икономика. ВСИЧКО! Европа е най-големият пазар за български стоки. Оттам всички експортно-ориентирани предприятия са изложени на риска контрахентите им в добрия случай да намалят потреблението на дадената продукция, а в лошия да фалират.

Европа също така е и най-големият инвеститор у нас. Още в края на миналата година чуждестранните инвестиции започнаха да намаляват. Нормално всички си задават въпроса „Откъде ще се вземат тези пари, които формират съществена част от брутния вътрешен продукт на страната?” Отговорът е от държавата!

Държавата е предвидила големи публични разходи за 2009 година. Тя ще инвестира в почти всичко: от инфраструктура и ЖП транспорт до земеделие и социални дейности. Тези инвестиции целят да заместят до известна степен и спрените пари от европейските фондове. Изводът е, че при разумна политика от страна на правителството намалените чуждестранни инвестиции не би трябвало да се усетят толкова сериозно.

Проблемът разбира се, когато държавата поема ролята на голям инвеститор в икономиката, е, че ефективността на разходваните средства намалява. Причината е, че правителството не действа в условията на пазарен играч, заобиколен от конкуренти. То просто харчи. А като се има предвид, че през тази година ще имаме три пъти избори (за европарламент, за БГ парламент, частични местни избори) то вероятността част то инвестициите на правителството да бъдат пропилени в популистки мерки е много голяма. Така, че съществува реална опасност за политическа криза през тази година. Особено, ако станем свидетели на силно фрагментиран парламент.