В знак на протест срещу промени в Гражданско – процесуалния кодекс, които засягат дейността на съдебните изпълнители, Камарата на частните съдебни изпълнители обяви обществен протест. Временно е спрян достъпът до сайта на КЧСИ, в отговор на „тоталното неглижиране от страна на Министерството на правосъдието на сериозните проблеми в сферата на съдебното изпълнение в България“.

Протестът ни е сериозен, но достъпът до сайта на Камарата скоро ще бъде възстановен – заяви за DarikFinance.bg Георги Дичев, председател на браншовата организация. Спирането на сайта е „временна мярка, за да разберат хората какво се случва, а не да обвиняват частните съдебни изпълнители“, посочи г-н Дичев.

След промяна в ГПК съдебното изпълнение е почти блокирано

Възмущението на гилдията предизвика промяна в ГПК, влязла в сила от 01.01.2011 г. В чл. 431, ал.3 от ГПК е записано: „Съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби ... Той може да прави справки и да получава сведения за длъжника, както и да иска копия и извлечения от документи“.

Обаче от началото на тази година към член 431 е прибавена нова алинея, която гласи: „За информацията по ал. 3, необходима за съответното изпълнително производство, както и за вписване на обезпечителни мерки по него, се дължи съответната такса. Таксата се заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника“.

Съдебните изпълнители са предупреждавали на ред прояви и срещи през миналата година, че с въвеждането на тази практика дейността им значително ще се затрудни. Дичев отбеляза със съжаление: в институциите и в системата нямаше чуваемост на нашите предложения. „Предупреждавахме, че нещата ще бъдат изключително тежки – така и се случи. Всичките колеги констатират едно и също – изключително забавяне на делата при нас. Съдебното изпълнение е почти блокирано“.

Промяната в ГПК се отнася както за частните, така и за държавните съдебни изпълнители“ - уточни специалистът. Не толкова размерът на таксите за информацията по имущественото състояние на длъжника, които варират между 3 и 100 лева, а фактът, че тези такси трябва да се плащат на парче, блокира съдебното изпълнение в момента. От началото на годината скоростта на съдебното изпълнение е изключително бавна – подчерта Дичев.

Парадоксите на българската бюрокрация

Парадоксално е, но в България, за да получиш някаква информация, за която имаш право, се пращат някакви писма, след което чакаш писмо за отговор, минават две седмици, три седмици, месец – в зависимост от органа, от който си поискал информация. Това е изключително ценно време, в този период длъжникът може да се разпореди с имуществото си, при което кредиторът след това да не може да се удовлетвори – заяви за Дарик председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители.

От много години работим в тази посока и предлагаме на всички държавни органи, включително общините, да има електронен обмен на информация. От една страна има бързина, от друга самите държавни органи и общини няма да правят разходи за изпращане на отговорите, а това не са никак малко пари, като имате предвид, че над 300 хил. са висящите дела, обясни още Георги Дичев.

Изискването заплащането на такса да се прави за всяка отделна получена справка или информация затруднява на първо място самите кредитори – продължи той. Всички държавни органи са с различни такси, общините си имат отделни тарифи, за много от нещата предварително не се знае обемът на информацията, съответно колко да се заплати. Толкова тромава е станала процедурата, че в момента взискателите са вдигнали ръце и не искат никаква информация: „пращаме само покани и евентуално налагаме запори по банкови сметки – ефективността на съдебното изпълнение ще падне в пъти“.

Георги Дичев даде следния пример: отправя се искане от съдебния изпълнител до КАТ за информация колко автомобила има длъжникът. Цената за даване на сведение за един автомобил е 3 лв. Но изпълнителят не знае колко автомобила има длъжникът. Съответно от КАТ обявяват, че длъжникът има 10 автомобила, тоест трябва да се платят 30 лева. „Като получим отговора колко се дължат, трябва да търсим кредитора, който да плати тази такса и да ни я донесе обратно, за да можем обратно да поискаме информацията. Минава много време, на практика тя не е вече актуална: длъжникът може да има или 20, или 5 автомобила“.

Нещата са много сериозни

Много кредитори – фирми няма да си вземат вземанията, да не говорим каква е опасността една банка да изпадне в липса на ликвидност, ако не може да си събере кредитите. Нещата са много сериозни, предупреждава Дичев.

В разпратено от Камарата на частните съдебни изпълнители отворено писмо се предлага решение на проблема: Въвеждане на една единна еднократна авансова такса към държавния бюджет, която се заплаща от взискателите още със самото образуване на изпълнителното дело, чийто размер да се определя от Министерски съвет, съобразно съдействието, което държвните и общински органи оказват в хода на принудителното изпълнение.

А в по-цялостен план, в ерата на високите технологии е абсолютно задължително държавните, местните, съдебните и др. администратинви органи да си обменят цялата нужна им информация по електронен път – така информацията е по–актуална, по–точна и „по–екологична“, отбелязва КЧСИ.

Естествено, сайтът ще го пуснем – обеща Дичев. Надяваме се през февруари съвместно с бизнес организациите, асоциацията на банките, държавните съдебни изпълнители /Министерството на правосъдието може би най-сетне също ще откликне/, да потърсим заедно решение на този проблем. „Защото в условията на криза, вместо да се предприемат мерки за повишаване бързината и ефектинвността на съдебното изпълнение става точно обратното, и това е бомба със закъснител“ – категоричен е той.

Връзката между съдебното изпълнение и икономиката е пряка – категоричен бе той. Особено при банките, съдебното изпълнение е част от общата цена на кредита. За бизнеса, при огромната междуфирмена задлъжнялост, когато фирмите са на ръба на оцеляването и всяка сума им е жизнено важна, още повече. Колкото по-неефективно е съдебното изпълнение, толкова по-опасно е за банките, реалната икономика, изобщо цялата система.